Октомври си отиде

Галимация

Пети Хикс
във нашите издания
печатат своите стихописания
със малки букви
и без пунктуация.

Читателят възкликва:
“ГАЛИМАЦИЯ!”

Но галимацията продължава
и във прогресия се умножава.

Писачът ли,
редакторът ли в драмата
по-луд за връзване е?
Очевидно – двамата.

С тревожен дух –
Борбух

4 ноември 2019 (понеделник)

1885 – Сръбско-българска война

Ах, тези ноемврийски дни! Повява
от тях барутен дим и ме задавя
без милост кашлица и ме люлее,
разтърсва тяло и душа, от нея
единствено народът се лекува,
когато за победа глас дочува.

Преминали колоните войнишки
без да усетят болка и умора
и чували се песни, не въздишки.
О, Господи, какви чутовни хора!

Съвременници мои, час поспрете,
дълбок поклон сторете на мъжете,
които с мисъл за земята свята
със свойта кръв дариха свободата!

5 ноември 2019 (вторник)

Октомври си отиде

Октомври си отиде. Аз тъгувам.
със него свързани сме от години.
От утре трябва аз да съществувам
все по-дъждовно, с малко краски сини.

Октомври си отиде, затова е
и словото ми днеска елегично.
По него утре всеки ще познае
вълнението октомврийско лично.

Но аз ще съумея зад мъглата
и зад дъжда, задаващ се отсреща,
да видя образа обичан на жената,
която обещава близка среща.

6 ноември 2019 (сряда)

Бедняшко сбогуване с октомври

Октомври се махноса. Много здраве!
По-гаден ще ни дойде на главата
и няма нашата да се оправи,
защото, знаем, друг реди играта.

И като дойдат ноемврийски такси,
приятелю, недей ме пита “Как си?”,
че новото, което се задава –
известно е – добро не обещава.

И ще си кажа: “Всичките обиди,
които днеска ми акъла бяха,
ще ги забравя, щото зима иде
и много ще приличаме на влаха –
след всичките пътеки криви-прави
на края той на Дунава се дави.

7 ноември 2019 (четвъртък)

Нощ в хотел “Карнобат”

И как да спя при толкова вълнения,
които моят град ми подари?
Сега съм пътник в лунните селения
и в колоритни есенни гори.

Щастлив човек съм, гласове обични
припомнят ми, че съм обичан тук
и аз записвам редове лирични
и всеки образ се превръща в звук
от днешната ми поетична гама
и нека той задълго да звучи,
защото обичта не е измама.
Оглеждам се във хубави очи,
които обещават дни, години,
завъртат ме във пъстър кръговрат...

И как сърцето може да изстине
към обичта на родния си град?

8 ноември 2019 (петък)

-----------------
Обратно към “Поетичния маратон на Борис Бухчев” ----->>>>>
-----------------