Освобождение

Освобождение

На Васил Левски

Дяконе, говорят, че си жив.
Кълнат се, че ти служат вярно.
Знам, ти си весел, ала строг и справедлив.
Знам, коленичиш само пред България.
А чуждите и нашите врази
оплитат пак с хомота си народа
и алчността им, Боже опази,
се храни с кръв и плът, и с нашта гордост.
Предателите живи са и днес,
коват ковчези, сплетничат на воля,
и питат все за твоя нов адрес,
и от въже оплитат ореола ти.
Ти нямаш си семейство, нито гроб.
Дали са живи твоите апостоли?
И днес си брат на всеки страдащ роб,
разбрал, че СВОБОДА не се изпросва...
Ти си навсякъде – със своя лъвски скок
прескачаш през Балкана, през епохите.
А казват, че на ръст не си висок...
Но по-висок си от бесилото край София.
Във всеки дом си чакан и приет.
Защо ли в механи и кабинети
виси със страшна сила твой портрет,
щом с него кичат се и враговете?
Аз зная, че в прогнилия канон
не се побираш и не си икона,
че имаш паметник, музеи, стадион...
в държава – или географска зона!
Ти носиш кръст, кама и револвер...
Но с ум срази вековната тъмница.
Как, щом от сив животът стане чер,
да го огреят твоите зеници –
и клетвата пред кръст, пищов, кама
да преломи позора и съмнението,
че можем сред дълбоката тъма
да си постигаме сами освобождението!