Романът “Отшелница” – съчетание от антиутопия и научна фантастика

Огън дойдох да хвърля на земята.
И какво повече да искам, ако вече се е запалил?

В своето творчество Станислава Белева извървява своеобразен преход от приказните истории към класическата научна фантастика. Дебютира с фентъзи романа “Рани върху татуировки. Книга първа: Пребори се с демоните” (2015 г.), последван от “Книга втора: В тъмното всички цветове са еднакви” (2018 г.) и “Бастет. Легенда за Създателите” (2021 г.). Година по-късно излиза от печат фантастичната история “Монарх. Под контрол” (2022 г.), включваща в себе си всички елементи на типичната научна фантастика, в съчетание с криминални и психо нюанси. Сега пред нас е новият проект на авторката – романът “Отшелница” (2023 г.).

В “Отшелница” Станислава Белева ни пренася хилядолетие и половина напред в бъдещето. Годината е 3522. Човечеството е преживяло Третата световна война и глобална ядрена катастрофа. Малцината оцелели живеят в комуни, отделени и необщуващи помежду си, степента на развитие, интелектуално и технологично, е на нивото на Ранното Средновековие. Управата на комуните следва католическата църковна йерархия, налагаща безкомпромисно религиозните догми върху миряните. Жилищата им са подобни на бунгала, храната изцяло растителна – типично натурално стопанство. Медицината изцяло липсва, заболелите се “лекуват” единствено с молитви. Твърдата ръка на духовната власт не търпи ни най-малко отклонение от “правата вяра” и всяко съмнение в тяхната божественост се наказва с цялата строгост на “закона”.

Инакомислещите, изплъзнали се от суровото правосъдие на религиозните водачи, напускат комуните и се заселват в пограничните райони – там, където се смята, че отвъд “границата” радиацията е на смъртоносно ниво и оцеляването е невъзможно. В тези пусти и неприветливи места те създават своето общество на Отшелниците. Ловуват, хранят се предимно с дивеч, наложили са свои “правила”, парично-стокови отношения и в обществено-икономическото си развитие са крачка напред към “дивия капитализъм”.

Главната героиня в романа е свободомислещо момиче с многозначителното име Ева. Талантлив художник, занимава се с изографисване на църковния интериор в своята комуна. В своята живопис тя претворява авангардните си, граничещи до абсурд идеи, което не се приема радушно от ръководството на комуната.

Ръката ми е цяла. Ръката ми се стича по таваните на църквите, боята се разтича по четката и търси ръцете ми, за да ги обича. Ръката ми е високо вдигната към небето, като на иконопис, който търси Бог, докато рисува шедьовъра на грешките си.

В някакъв момент за нея остава единственият вариант да напусне дома си, да се засели при отшелниците и да заживее по техните правила и закони. И тук Ева не мирува. Непрестанно я гложди мисълта какво има отвъд “забранената” граница? Наистина ли пустош и радиация, или и там има живот, а защо не и цивилизация? Трудно й е да приеме постоянното натрапване:

Останалата половина от планетата е разрушена преди повече от хилядолетие. Ние сме тук, накрая на света. Едни от нас са прокудени от комуните, други са имали късмет и никога не са живели на подобни места. Запазили сме част от знанията, до които са достигнали предците ни.

 Една случайност я отвежда отвъд границата, където попада в свръхразвита цивилизация – огромни градове, територията е разделена на “зони”, придвижват се по въздуха с летящи дискове, комуникации и пр. на изключително високо ниво. Единното платежно средство, наречено “звезди”, е система за виртуално разплащане. Всеки от жителите има на ръката си татуировка, маркираща кастовата му принадлежност, и монтиран в нея чип за идентифициране и проследяване.

Оригинално хрумване на авторката е разделението на обществото на класи, според зодиакалните знаци.

Козирог са правителството, което охранява границите. Овен е сухоземната армия, Стрелец е въздушната, Телците са външната армия и връзка с комуните, и едновременно с това са вътрешната армия, която се занимава с граждански бунтове и неуредици.
...
Водолей е военноморската сила. Близнаци са тайните правителствени агенти. Рак са глобалната банка. Дева държат фабриките за производство на храна и дрехи, лекарства и ресурси на останалите. Скорпион поддържат камерите, техниката и системите. Везни са глобалният съд и всичко, което се случва в световен мащаб, се разглежда от Везни, които решават съдбата на даден човек – дали да живее, дали да бъде осъден на смърт или да отиде в затвор. Риби се занимават с урбанизирането на света, държат повече от 65% от планетата, повечето хора живеят под наем в техни сгради. Лъв обединява всички правителства в едно глобално.

И сред тази стройна организация се е внедрило “тайно общество”, наречено на тринадесетата зодия – Змиеносец, тайната опозиция на властта. Ева попада в ядрото на тайната програма. Сред тях са Изабел (също израснала в комуна и впоследствие избягала оттам, официално – Телец) и нейната съседка Оливия (от войниците в армията на Телец). Преминава обучение по стрелба и други бойни изкуства под ръководството на Номад (Стрелец, активен деятел в конспирацията на Змиеносец) и Скай – която е в дъното на цялата конспирация и идеологът за сваляне на правителството. Към тях се присъединяват Хелика (Скорпион, специалист по информатиката и гениален хакер), Джейсън Анджело (Стрелец), Лидия (командирът на Везни), а също и един от лидерите на “лошите” – Тилт (командирът на Стрелците).

Разногласията, битките за власт и надмощие са в своя апогей. Ева споделя пред Изабел:

Козирог не знаят кого разделят. Телците не знаят кого вербуват. Овните не знаят кого защитават. Близнаците не знаят пред кого споделят. Везните не знаят кого съдят. Скорпионите не знаят кого прикриват. А аз съм просто... наемен убиец. Светът беше пренаселен и трябваше да убиваме хора от наркоманските квартали, които излизат извън контрол, но не е правилно. Всеки има право да живее.

Не липсват и интимни изживявания. Ева, Скай и Хелика – образуват един ексцентричен любовен триъгълник, една любовна история – непонятна за средновековните разбирания, но напълно в духа на времето в средата на четвъртото хилядолетие. Любовта винаги е била движеща сила в развитието, а ревността – с унищожителната си мощ едва не проваля плана и не съсипва тайната организация на Змиеносец.

“Бог е в докосването на любим човек, в изящните ми длани по нечие тяло, в свенливите ми, треперещи пръсти, копнеещи за допир по зехтиновата кожа. Най-невинното докосване на ръце ме прави грешник още в зародиш, първородният грях в главата ми, където мисълта ми е извършила немислимото, престъплението е в ума ми, още преди срещата на плътта” – Ева погледна към Скай, сякаш единственият рай, в който някога е била, е точно този момент.

Проблемът на цивилизования свят, в който попада Ева, е, че тяхната земя е пренаселена. Неотложно трябва да открият нови места. Вариантите са: или да превземат земите на комуните и да ги приобщят – със или без тяхното съгласие, или да организират преселение на друга извънземна планета. Разработени са технологии за тунели в пространството и телепортация, позволяващи в разумни срокове да достигнат до отдалечени звезди и вече са изпратени експериментални космически експедиции. Колко далеч ще стигнат? А дали всичко това е реалност или съществува само в мисълта на нашата героиня?

Ева се чудеше дали в началото на божествения им код не бяха програмирани да се унищожат. Някой, без значение дали хората го наричаха Бог или велик дизайнер, да е предвидил още в сътворението, че един ден всичко трябва да приключи. Бяха ли издържали повече от предвиденото време? Живееха ли след предвидения таймер?

Въпросите, които Станислава Белева поставя в “Отшелница”, са много. Възможните отговори – още повече. Защо сме тук на тази земя? Каква е нашата роля? Има ли някаква висша цел в нашето съществуване или сме грешка, която трябва да бъде “поправена”? Израстваме ли във времето или хилядолетие напред и хилядолетие назад сме все същите – престъпници, злодеи, грабители и мародери, роби на създаденото от самите нас самоубийствено общество, рушители на земята ни, унищожители и на живия свят, включително и на самите нас. И кой всъщност е нашият създател – Бог или Змията?

Змията винаги дава два избора, когато предлага нещо.
Лекарство или отрова.
Какво ще извлечеш от нея, е това, което ти самият притежаваш. И рано или късно, неволно или не, всеки опитва от собствените си плодове. Тогава не търсим коя е отровната ябълка в купата на масата, за да я избегнем, а протягаме ръка без да гледаме. Не ни остава нищо друго, освен да отхапем смело, ако сме сигурни, че сме постъпвали достойно, дори в моментите, когато никой не гледа.

Въпроси, въпроси. А отговорите? Те са някъде там.

Ева погледна още веднъж мътния, сив хоризонт, за да се увери, че не сънува. Припомни си датата и годината.
15 юли... 3522 година.
Почувства вина. После погледна към тях с ужас и срам какво ще им каже. Или всичко, което остана след войната, се намираше пред очите й.
Зад гърба й – едната половина на света – негодна за живеене, заради радиоактивност.
Другата – негодна за живеене заради болестта в умовете на оцелелите.
А точно на границата – контрастът, който никой не искаше да признае, че съществува.
Имаше ли къде да избяга, когато всички са пострадали?

Станислава Белева ни представя в своя роман “Отшелница” една антиутопична картина, рисуваща ни абстрактен свят на бъдещето, изпълнен с контраста на грешките от миналото. Описва възможен апокалиптичен свят, не за да го поучава и да го поправи, а да го разкаже във всичките му нюанси. Между религиозните комуни и свръхтехнологичния свят на бъдещето. Между вярата и религията. Между безверието и вярата.

Възможно ли е всичко това след време да е истина? Какъв свят са ни завещали нашите прадеди, какъв свят ще оставим ние на бъдещите поколения? Ще се замислим ли в нашето динамично ежедневие, забързани отникъде наникъде, че има и по-важни въпроси от лакомията ни в стремленията към извоюването на “насъщния”? Ще се опитаме ли и ние, както главната героиня Ева, преминавайки през пукнатините на настоящето, да потърсим своето място, което да наречем дом? Дали тя ще го намери или ще избере да остане Отшелница? А ние?

-----------------
Станислава Белева, “Отшелница”, фантастичен роман, изд. “Либра Скорп”, Б., 2023.
-----------------