Памет

Памет

Била е най-малката – изтърсачето. Преди нея кака и четирима батковци. Татко й – с трети клас, загубил майка си невръстен, бежанец от Източна Тракия. Майка й – кръгъл сирак, неграмотна, отгледана, като ратайкиня от добри българи. Сега на паметника й по презиме тя е Вълчанова – името на мъжа й. Няма ни вест, ни кост за родителите й. Никога не е видяла и познала своите, тези които са я създали и родили. Един господ знае кой и как е възпитал в нея култа към любовта, за да роди и отгледа шест деца, въпреки войните. И ги е опазила.

Последното от тях е най-малката, най-милата – Дончето. Тази, на която ще поверят старините си. Бях свидетел на тази взаимна обич, грижа, любов и всеотдайност. Станах свидетел на бабината скръб по заминалия в отвъдното любим...

Сега се чувствам цял, и част от приказката – непокварена от времето. Пожелах да бъде споделена и незабравена.

Константин Корадов
05.03.2019 г.