Първоаприлско

* * *

Чиновнико, бележка напиши ми,
аз трябва непременно да пътувам!
Аз непрестанно чувам светло име
и искам своята любима да целувам.

Опитай се да разбереш, че тя е
по-важна от наредбата на щаба.
Ще разбере ли ти, че любовта е
велика като слънцето и хляба.

И като мине кризата, тогава
едно щастливо слънце ще изгрее
и любовта след всичко ще остава
наредби всякакви да надживее.

30 март 2020 (понеделник)

* * *

Следобедният бриз разнесе из града
и днеска новини грипозни.
Усмивките прогонват от света,
те като стари вещици са грозни.

И докога ще е това – не зная.
Как искам да му сложи края
един добър вълшебник с кратък жест
не утре, още днес!

Аз толкова ракия не съм пил
през моите 85 години...
Спасение ли в нея съм открил
или внушение в рекламните картини?!

ракията редувам с вино, с узо – ах!
Да ви призная вече ме е страх
не от грипа, страхувам се за черния си дроб,
защото седна ли пред чаша – няма “стоп”!

Човек непиещ бях,
а тези дни разбрах –
срещу грипа намерил съм
спасителната доза,
но... застрашава ме цироза.

31 март 2020 (вторник)

Първоаприлско

Красиви песни чувам из простора,
усмихнати в града са всички хора
за болести, за такси
никой не говори,
за политика
никой с никого не спори.
Търговецът е честен във кантара,
съпругът връща се без изневяра.

И аз възкликвам песенно:
Родино мила,
ти зареди душата ми със сила,
ащото само днес
под небесата чисти
се върнаха две хиляди специалисти.
И аз запявам вдъхновена ария,
че най-щастливо място за живот
е нашата България!

П.П. Благодаря за щастието,
весел, мил
Първи април!

1 април 2020 (сряда)

Пред огледалото

Живот с брада,
но не с лъжи брадати,
това е моята алтернатива.
Брадата може да не ми отива,
но обществото от това не пати.

И не за да приличам на светия,
нито да бъда между мъдреците.
Най-малко се познава по брадите
дали е злия тоз или добрия.

А колко много бръснати злодеи
сме виждали на снимка и на живо,
и колко много време търпеливо
се лъгахме по бръснати идеи.

По-важно е след всякакви дебати
животът да е без лъжи брадати.

2 април 2020 (четвъртък)

Строителят
сонетен венец
за Уста Кольо Фичето, роден през 1800 г.

1.

Умират и се раждат дни безкрайни,
но робството безкрайно не остава.
Животът ни не е пътека права.
Със обич се градят темели трайни.

Българийо, поклон пред всички твои
чеда достойни във години диви!
Поклон пред твоите пътеки живи,
поклон и пред юнашките усои!

Там вятърът със кост хайдушка свири,
дървото там не расне за бесило,
там всяко клонче се е извисило
в небе, браздено от орлови дири.

Сред векове на жестокост дива
строежите са моя плодна нива.

3 април 2020 (петък)

Продължава следващата седмица...

-----------------
Обратно към “Поетичния маратон на Борис Бухчев” ----->>>>>
-----------------