Пътека

Безкраен празник

Днес лятото усмихнато приема
да продължа поредната поема
за дните мои и за дните наши
и неща нищо обичта не плаши!

Ще се редуват ямба и хорея,
чрез теб, любима, дните ще възпея...
Послушай чудото на “Компарсита”!
Денят ще бъде чаша неизпита
и моят стих пророчески ще казва:
За влюбените слънце не залязва.

6 юли 2020 (понеделник)

* * *

Когато няма кой да те събужда
и да ти каже колко те обича,
тогава цялата земя е чужда
на любовта.
Тъга на дъжд се стича
от покривите
плисна, застрашава,
че може с болка
всичко да удавя.

7 юли 2020 (вторник)

Пътека

Пътеката сега не е красива,
но кой ти гледа тротоара,
аз знам – пътеката отива
там, дето ти ме чакаш с вяра.

И може би си заслужава
художникът Роланд за нея
във бъдеще да я представя
с една по-хубава идея.

А може би и Общината
тук всички плочи ще поправи
и покрай тях на здравеца листата
ще пожелават да сме здрави.

И нека надпис да поставят
на три завоя до дървета,
та името й да прославят:
“Копнението на поета”.

8 юли 2020 (сряда)

Навсякъде

Дори далеч, на края на света,
и там окото Божие те гледа,
цветя цъфтят, ухае пролетта
и новата луна е нежнобледа.

И там във суша вятър вдига прах,
от изневярата боли душата
и хората познават чест и грях
и истината също е позната.

И там зове на любовта гласа,
и там е тя и хубава, и сляпа,
и вярата извършва чудеса,
ако е колкото зрънцето на синапа.

9 юли 2020 (четвъртък)

Дух и материя

Като ваятел времето работи
върху човека с ножче и с длето.

А хората най-много за лицата си
тревожат се. От всяка нова бръчка
или от косъм бял върху главата.

А мислите, набръчкани от старост,
а чувствата по пътя изхабени,
ами артритът на усмивките, кажете,
за тях каква е диагнозата, бе хора?

В гнездата на годините човешки
премного запъртъци са събрани.

10 юли 2020 (петък)

-----------------
Обратно към “Поетичния маратон на Борис Бухчев” ----->>>>>
-----------------