Поетът
От залеза античен – потече нощта и спука главата му.
Доносници звезди забързаха към крехката му памет
и дълго ровиха.
Не текна кръв,
а някаква ръждива тишина.
Разтвори се във устните на този миг
и вече не разбра...
дали Смъртта е нещо изключително.
-------------
Публ. в “Поети, влюбени в морето”, Антология поезия, Бургас, 2010.
-------------