Поезията на Мира Дойчинова – преливаща от любов и съвършенство

Поезията на Мира Дойчинова – преливаща от любов и съвършенство

Мира Дойчинова е чаровна, отзивчива, приветлива, сърдечна, обаятелна дама в красива възраст, автор на шест поетични книги – всяка от по над сто страници и с по няколко издания. Образованието й е в сферата на точните науки, но изкуството е в кръвта й – успешно се справя и с изящната словесност, и с изобразително изкуство, и с музика. Всеки, успял да се докосне до нейната неподправена поезия, с изумление открива колко много може да се каже с малко думи, и как едно крехко и скромно момиче може да преобърне нечий мироглед и да докосне “нежните струни” и на най-неемоционалния читател.

Коя всъщност е Мира Дойчинова? За себе си тя споделя:

Коя съм аз? Която и да е.
Една идея, въплътена в стих.
Жена, Луна, снежинка и дете.
Търкулната звезда във здрача тих...
...
Светлея до небето.
Усмивка и сълза. Внезапен глас.
Коя съм аз? Погледна ли в сърцето си,
разбирам, че съм всекиго от вас.
“Коя съм аз”

Поезията на Мира Дойчинова е откровена и истинна, изливаща се от сърцето и душата, и проникваща в най-дълбоките кътчета на човешката същност. Може би защото самата Мира е такава – обичаща живота с всеки дъх, преливаща от любов към всичко, което ни заобикаля. Затова и самият живот я обича, тя е благословена да бъде себе си – и обикновена, и същевременно толкова различна.

Целуна ме Животът. Беше топло.
А бузата ми пламна от любов!
И тиха, и трепереща, и мокра
самата аз превърнах се в Живот...
“Целуна ме Животът”

Приела “целувката на живота” Мира се е обрекла да бъда такава – раздаваща се до край, стремяща се да внесе нещо ново в света, ново усещане, нов поглед към хоризонта, нова надежда. Да превзема нови хоризонти, да прокарва нови пътища, да открива други планети... Но, както сама заявява, винаги се завръща в себе си, където се чувства сигурна, щастлива и спокойна.

Така ме нареди Животът
(и беше благосклонен при това)
да бъда рай по пътя към голгота
съществително с подробности. Жена.
“Жена”

Мира обича да мечтае, обича новите предизвикателства, обича съвършенството, към което се стреми с всеки миг, обича да обича...

Моят свят е такъв – просто няма закони,
само два-три неписани – всеки ги знае
че Животът е низ от неочаквани спомени
и Човек е това, за което мечтае...
“Моят свят”

Обича своята родина и искрено вярва, че и родината я обича, и двете заедно с всяка глътка въздух ще се променят към по-добро. Родината е свята, любовта е съкровена, а тайнството да обичаш и да бъдеш обичан е силата, която движи и променя света.

Такава си: избра да ме обичаш.
Такава съм: избрах да бъда с теб.
Една мечта. Разцъфнало кокиче.
Земя. Огнище. Обич. И небе.
“България”

Стиховете на Мира Дойчинова са посвоему индивидуални и донякъде субективни и интимни в своето звучене. Обичта е тази, благодарение на която се чувства жива. И страстта да твори, да изрази душата си... да я освободи и да я пусне да лети! И вярата! Мира вярва в слънцето, в луната, в изгревите и залезите, в приятелството и в радостта. Вярва в Живота, Вселената и Всичко Останало. Вярва, че прегръдките лекуват, а единственото нещо, от което има нужда всеки – това е нежността. Вярва, че светът е училище, а всеки дъх е чудо.

Родена от лъчите на разсъмване,
си имам птици – винаги в сърцето.
Загубя ли се – могат да ме върнат
в началото на мислите, където
е всичко необятно, безметежно,
съвсем като в несбъдната мечта.
Която ще се случи само с нежност.
На лятото в щастливата следа...
“Промъква се надеждата”

Много може да се говори (и пише) за изкуството на Мира Дойчинова. Каквото и да се каже, обаче, все ще е недостатъчно – самата тя е казала достатъчно в своята поезия. Със сигурност всеки, поел глътка поезия от книгите й, ще намери в тях нещо за себе си, и частица от себе си.  Защото това е тя – Мира – себераздаваща се, докосваща, вълнуваща... Пожелавам й да продължава да бъде себе си и да ни показва чрез стиховете си, че можем да бъдем по-добри, или поне да се опитаме.

-----------------