Противоречия в мисли, чувства и настроения в поезията на Таня Шомова

Противоречия в мисли, чувства и настроения в поезията на Таня Шомова

„Противоречия“ е поетичният дебют на Таня Шомова. Както подсказва самото заглавие на книгата, в нея авторката „излива“ на белия лист своите впечатления – „мисли в чувства“, съпътстващи я неотклонно в невинаги праволинейния, неортодоксален път на битието, наречен „живот“.

Таня Шомова е млад автор, и същевременно с достатъчно богат житейски опит, за да осъзнае, че живата действителност, съпътстваща ни от люлката до края, от алфа до омега, е изпълнена с противоречия, сблъсъци и дисхармония. Таня като цяло се стреми да бъде смел човек, да приема и доброто (то за доброто е ясно), и лошото в живота, смекчавайки неудачите с философската теза, че лошото е затова, за да ни научи да бъдем по-добри. Изключително цени свободата, свободната воля, правото на мнение – както нейното собствено, така и на другите, според нея всеки трябва да има правото на избор – даже и изборът му да е неправилен за по-голямата част от обществото. Привидното различие в идеи, представи, концепции, не е задължително да води до сблъсъци, по-скоро е една неосъзната необходимост по неизбежните криволици на живота.

Различаваме се...
Раздалечаваме се...
Заличаваме се...
Няма разлика.
„Колко еднакво е различното“

Да, да си различен и да жертваш себе си само и само да постъпваш правилно – невинаги е най-доброто в този свят. Въпрос на преценка. Уроците в живота са затова – да изберем своя път – и дали ще повтаряме грешките си или ще правим нови – това също е наш избор – нашето право на „свободна воля“.

Играх честно.
Загубих.
Урок е.
„Пак загубих“

Стремежът към съвършенство, стремежът винаги да постъпим правилно, да сме себе си, да не се влияем от чужди мнения, да постигнем своята „нирвана“, неминуемо води всички нас към единственото „правилно място“ в отвъдното – царството на Лукавия. Изящното, красивото, перфектното, съвършеното... са все химери, постижими само там – на точното място – в „подземното царство“.

Адът е наш
точно в него все някога
душите ви ще слязат
за да ги научим да летят
„Душите ни“

А докато сме „тук“, по пътя към „там“, трябва да приемем изобилието от противоречия, да поемем в едната ръка „доброто“, а в другата „злото“ и да се опитваме, застанали помежду им, да ги помирим.

... няма огън способен да те стопли
щом веднъж си усетил
как пари леда
„Ще остана“

Звучи и като сентенция, и като разочарование, но и като кураж, призив за твърдост всеки да намери сили в себе си и да продължи напред, и да открие това, което търси, независимо, че понякога ще се „опари на леда“.

В поезията На Таня Шомова има една странна примесеност на лирика с прозаичност – интересна комбинация – ето един стих, който го илюстрира най-показателно.

Мечтая
да се рея над всичко.
Завинаги.
„Мечтая“

И още:

Можеш ли
да не се отклоняваш от пътя си?
За нищо?
За никого?
Да не се страхуваш
от тъмното?
От празното?
...
Можеш ли да си спомниш
какъв си бил,
преди да се превърнеш в себе си?
„Можеш ли“

И отново, и отново тази „двойственост“, която неизменно присъства в целия цикъл стихотворения – размитите граници между доброто и злото – да, злото е за нас, необходимо е да ни научи на нещо възвишено, а дали ние ще съумеем да се поучим от злото и да пристъпим в доброто – отново въпросът остава открит.

А Таня скромно заявява за себе си:
Най-голямата ми мечта е да напиша това, което искам да прочета. И да се окаже, че наистина съм го написала.
Дали е успяла? Това ще прецени читателят.

-----------------
Таня Шомова, “Противоречия”, изд. Либра Скорп, 2020.
-----------------