Послания в духа на прорицателството...

Най-новата засега книга на Иван Сухиванов „Да бъдем силни поети“, изд. „Либра Скорп“, 2021 г., веднага навежда читателя към размисъл за смисъла на съвременното, модерно писане и посланията, носени от всеки негов адепт. Послания, включени в кратки по обем, някъде сведени до двустишия и тристишия форми. Почти изцяло минималистични с вплетената в редовете им естетика, позволяваща едновременно близък контакт с мислещия съвременник и правото на поета да се самоизолира. Да остане вглъбен в себе си и чрез кодирания в съзнанието му философски заряд да контактува със света. Неговата реалност обаче, е повече метафизична, реалистично-метафорична, а темата е само загатната. За да се извиси написаното върху белия лист над прашното битие, мимолетните копнежи и завоеванията-еднодневки. Като всеки автор, надраснал жалоните на своето време, Иван Сухиванов не се нуждае от сливане с обществото. Той е строго индивидуален, бляскаво мисловен, едновременно отворен за диалог със съвременниците си и самоизолиращ се, когато този досег стане прекалено земен и уморително познат. Тук винаги на помощ идва острата критичност, изсечена в разбираеми символи и стигаща на моменти до разрушителен ефект. Авторът като че ли няма строго конкретизирани предпочитани теми. Негова глобална тема е космическият свят, приземил се при нас на земята в неизброимите позиции на теза и антитеза, тласкащи духовното на личността в необозрими пространства. В тях се скита, лети и се приземява, подготвяйки се за нов полет същата тази личност подобно на безсмъртен Ахасвер, който трудно ще намери покой. Няма и да го намери, не това е целта на поета. Той всъщност търси смисъла на биологичното ни съществуване в разностранни интелектуални модели; в реакцията им срещу предизвикателствата на мига, въоръжени със силата на бляскавия, разрушително-градивен интелект. Понякога потопен в загадъчните вълни на меланхоличното съзерцание, много по-често: търсещ себе си като олицетворение на себевглеждането, което ще подари на околните гравитационната спирала за хода на поколенията човеци към едно бъдеще, забулено в тайнственост. И посветено на Създателя, поради благослова на който днес пулсира същността ни. Но, както е отбелязано в стихотворния откъс „храмове, пещери“, той отбелязва:

в историята липсва праг
пророците й не подозират
колко е жестока
нашата забрава, несъществуването,
ужасът
на ембриони
кряскащи
в преексплоатирани утроби

Стиховете в книгата „Да бъдем силни поети“, освободени от пунктуационния канон и преливащи се в енигматиката на изреченото, увличат читателя и разкриват дарование, което рядко има аналог. Иван Сухиванов отдавна е емблематично име в полето на модерната литература днес. Оставаме с надеждата, че със силата на поетичното ще бъдем свидетели на още много негови достигнати върхове. Неговата философска реторика, изведена от битието, но издигната високо над битийната сивота на календара, прави от читателя самостоятелна личност – със своя индивидуалност и свой поглед върху собствената си сянка в реалността, на която сме пленници. Поезията на Иван Сухиванов издига съвременника до ролята на факлоносец на разжарената мисловност, сполучливо обагрена в метафори, тематични светлосенки и философски енциклики, в характера на които религиозната, политическата и обществена проблематика са споени в общочовешко кредо. Прелитащо от далечната зора на мислещата материя като явление, факт, значимост, до задължителен и осъзнат идеологически и емоционален праг, който ни дели от бъдещото време днес. Лириката на Сухиванов отличава надарения автор на индивидуалното мислене от масовата психоза на знайните естетически истини, полуистини и недоизречени правила, адресирани до сивата, безлика тълпа. Убеден съм, че и книгата с многозначителното заглавие „Да бъдем силни поети“ е само поредното стъпало в интелектуалното самоизграждане на този самобитен наш автор, чиито послания са достойни да бъдат познавани далеч по света. И още, както сам прорицава в „(и) не разбирайки метафизиката“, ни дарява като дълго търсен извод и събуждане от колективния сън на обществото:

никога не узнаваш
че бог избира
да катастрофира
във всяка съдба
поединично

Което си е факт и откровение свише. Осъзната или не догма, тласкаща всички ни да се стремим да я докоснем през все по-бързо падащите листи от календара и караща сърцата ни да се свиват в разбираемата тревога на преходността...

----------------
Иван Сухиванов, „Да бъдем силни поети“, Бургас, 2021 г.
----------------