Посоки

Очаквана среща

На тротоар до градско колело,
на него отредено е било
да бъде знак за срещата любовна
и тя за нас в тоз ден да е съдбовна.

Но хората различно оценяват.
Те без вълнение оттук минават,
един да купи нещо за прехрана,
а друг да иде на работна смяна.

Животът както вчера тук върви
и само, мила, в нашите глави
са други тротоарът и градът.
За нас различен вече е светът.

Ромео аз съм, ти си Жулиета
и Господ надарил ни е с късмета
на белокосо време в небосклона
да бъдем като двамата в Верона.

16 декември 2019 (понеделник)

Твоят празник

Св. преподобни Даниил

Цял ден музика се чува
днес във твоя дом,
твоята душа празнува
като весел гном.

Тя танцува и празнува
зимен имен ден.
В щастие денят ти плува,
с обич озвезден.

Отдалече аз те гледам,
радвам ти се аз.
Празничен, за мен неведом
бие този час.

Пий без мярка всяка глътка
в твоя хубав ден!
За десерт една прегръдка
приеми от мен!

17 декември 2019 (вторник)

Памет за баща ми

Край болницата стара преминавам
и спирам, за минута може би.
След толкова години аз отдавам
поклон на татко си.

Душата ми скърби.
Познавам го от стари снимки само
или от думите на мама.

Дете едногодишно бил съм аз,
в Бургас издъхнал той
сред зимен мраз...

Със “татко” аз не съм го позовал.
кому да кажа моята печал?

Аз вярвам, че в небесните места,
където е духът му в този час
на 18-ти чува моя глас.
Признателност към него носи той
и пожелава му покой.

18 декември 2019 (сряда)

Посоки

Във ранен час ще мина по паважа
до Гъбката и ти ще си до мен,
до балюстрадата ще ти покажа
във залива окъпания ден.

Един внезапен гларус ще предложи
на спомените ни да бъде гид.
Признавам – по-добър водач не може
да имаме из залива открит.

Той Острова и Атия познава,
приятел е със не един рибар
и този гид чудесен заслужава
стиха ми ранен да получи в дар.

Красиво гларусът с криле маркира
маршрута към Поморие – ей там...
и ни подсказа – всеки сам намира
посока земна към любов и храм.

19 декември 2019 (четвъртък)

Помен

Декември сменя некролога
на моята врата и аз
какво ли ново да добавя мога
със приглушен от болка глас.

Слухът ми твоя глас дочува
понякога, дали така е
или на мене ми се струва.
Приятел наш ще го познае
и ще припомни с шепот ясен:
“Людмила бе човек прекрасен!”

Това е помен за жената
далеч, далече в небесата.

20 декември 2019 (петък)

-----------------
Обратно към “Поетичния маратон на Борис Бухчев” ----->>>>>
-----------------