Прет-а-портье, матинье, саздърма и бахур с праз

Един призрак броди из България. Всъщност, бродят десетки, ама този е един от най-колоритните. Той витае из умовете и сърцата на жадните за глупости наши сънародници и не ги оставя да спят нощем, кара ги трепетно да гледат повторения на предавания за българските ВИП и ХАЙ персони, заради което на следващия ден те отиват на работа неотпочинали и дават лоша продукция с ниско качество. Заради което нашата икономика все си стои блопнала и не може да излезе от кризата вече много време.

Туй е призракът на родния хайлайф

Началото на мирния демократичен преход беше, току-що уволнен (преди 11-12 месеца, но все още го преживявах), вече с пробити ушни миди и коса, отиваща към раменете, работех в служба РЕП на Бургаската поща. От романтика тотална чак болеше, на медийната сцена излизаха първите нови вестници и списания. Та, сред цялата шарения се пръкна и вестник “Хайлайф”.

Бре, казах си, какво става тук? Както е тръгнало, може и нашата група, дето свирим рок в нея, да я турят на снимка във вестника! И да попишат за нас, нали в Америчко рокгрупите са си баш от хайлайфа!

Девиза на тоз тръбач на славата на висшето общество, бяха пропитите с ентусиазъм и възторг думи на тогавашния главен редактор Георги Кузмов:
“Ще видите, няма да минат и десет години и ще си имаме истински, роден хайлайф”.

Ето тази светла мисъл си припомних, когато преди дни приятелка ми разказа, давейки се от смях, как присъствала на “от кутюр” (“висока мода”) и прет-а-порте” (модно ревю), под което стоял авторският подпис на кметска съпруга. Било голяма веселба, тя самата се ядосваше, че не си е взела фъстъци или семки. Аплодисментите на присъстващите дирижирала достолепна женица с плетен пуловер с висока яка (тип “хижарскa”) и шушлеково яке, аристократично преметнато през лакът. Гостите били “бизнесмени” с изпотени вратове, на които от километър им личало, че с “Фешън ченъл” лягат и стават. Накрая всички едва дочакали да се свърши таз мъка и настървено атакували бара и хапките.

Тази случка ме хвърли в тежък размисъл за родния хайлайф и събитията, по които той ходи да си показва ааристократичните маниери и бляскавите тоалети. И си дадох ясна сметка, че е бил прав онзи едноименен вестник! Наистина, не се минаха и десет години и България се сдоби с як хайлайф. Сравненията по-нататък, а сега

Кратки исторически бележки за развитието на българския ВИП

Още в първите години след 1990- та си личеше, че у нас вече мирише на високопоставеност, въздухът трепери, както беше рекъл Иван Вазов. По подобие на видяното от влизащите вече все по-силно чужди телевизионни канали и у нас се усетиха, че призваните да стоят на върха на държавата не може току-така да плющят кебапчета с гарнитура лютеница и лук, ами тям се полага да посядат на диванчета с копринени дамаски, придържайки чаша с шампанско и чинийка я с трюфелче, я с мацнатко петънце черен хайвер. И макар на първо време тутакси от телевизора да се хвърляха в очи бозавките костюмчета и белите хавлиени чорапки, лека-полека нотабилите взеха да обръгват на светски лукс.

Още по-красиво стана, когато “гущерът си скъса опашката”, по препоръка на виден бизнесмен и неговите колеги масово захвърлиха лъскавите анцузи и корабните вериги от злато, които декорираха юначните им снаги. Оттогава е и обвеяният с вече митична слава виц: “Иии, брато, къв е тоя костюм, бе? “На Армани”, а? – “Аа, не бе, лично мой си е!”. А из народните митове и предания тръгна слуха за мастит, добре облечен бизнесмен, чиято охрана видяла надпис “но смокинг” със зачеркната цигара, но си помислила, че е забранено и отишла да си съблече смокингите.

В днешно време, обаче хайлайфът и ВИП- ът ни са на световно ниво

Скъп спомен отпреди няколко години ми беше гледането (не се чудете, пийнал бях) на едно елитно предаване по националната телевизия, чиято тема беше поредният светски купон в столицата, далеч от глухата провинция, в която живея аз, на брега на морето. Бяха едни манекенки, едно чудо... От интервютата, които им взе (хм, “интервюта”… хм, “взе”) кудкудякащата водеща, изпитах силно подозрение, че мозъчните им гънки не представляват безбожно голям брой, но пък от подтекста на обясненията зад кадър разбрах, че горепосочените се отличавали със забележителна подтазова активност на организма. Стана ми ясно, че на един от меценатите, едро влизащ в кадър, му викали “Стоте манекенки”. Ууу, много бе! Че как ги изхранва, той да не е султан?

Организацията на светските партита у нас също е на световно ниво

Сред водещите, например, има едно момче с обувки за 1500 евро, от крокодилски кожички, с чиято мъка преди две години страдах. То, горкото, като било конферансие (с извинение) за един ВИП купон (или отишло само като светски хроникьор ли, не разбрах добре), пийнало повечко шампанско и правило простотии – скачало върху покрива на полицейска кола и такива дивотии. Плаках от сърце, когато по телевизията даваха измъчената му физиономия, в една килия в ареста с някакви изроди и игноренти, нямащи нищо общо с хайлайфа у нас. Ама туй момче се държа супераристократично – изобщо не щеше да го местят, героично издържа съприкосновението с простия народ. Много ме радва.

Благотворителността на светските партита и репортерите, които я отразяват

Пристигащите приветливо помахват на камерата, в стил “Нощта на Оскарите”, след което чинно оставят лепта в касичката до входа, мъжествено отказвайки всякакви коментари. Но кой знае как, след гова винаги по някакъв мистериозен начин, се разбира кой точно колко е дал. Предполагам, щото колегите-журналисти на събитието са адски печени и ловки и нищо не убягва от модноотразителното им око. Е, може би бдителността малко спада, по време на тъпченето с хапки и уиски, след официалната част. Но, да не помислите, че съм някакъв чуждопоклонник, ще ви възразя, че и ние си имаме скандални прет-а-порте- та и “от кутюр”- и.

Ами наш`те си Кристина и Константин? Модна къща “Вампила”!

Готие правел кожени поли за мъже, с кожени чорапи за мъже и кожени потници за мъже, над пъпа. Че пред тоалетчетата на тез двама корифеи най-откаченото садо-мазо е пуританска училищна униформа! За тях светската преса хортува, че спели в ковчези и пиели кръв!

Вече от няколко години и нашият хайлайф си има Виенски балове. Там господата танцуват валс също както Арнолд Шварценегер – танго в “Истински лъжи”. Дисциплината е сурнене на дамата по салона, след което паркетът задължително се подменя от изораните в него дълбоки петилетни бразди. Обяснимо е, дансуващите са там по тягостно светско задължение, а всъщност цялото им същество въжделее да захвърли задушаващата папионка и противният шлейф, да се метне на масата с ордьоври и да фърли един огнен гюбек.

Ето как се съчетават класа и близост до народа, така характерни за истинският аристократ по душа. Ето защо нашите хай- персони шофират бентлита, мерцедеси и линкълни, но носят бели чорапи с кожено сабо.

В изисканите салони хапват пастет от гренландски скариди върху канапе от пъдпъдъчи езичета, а всъщност мечтаят за пресен бахур с яко праз.

Хайлайфът ни като прет-а-портето ни. Саздърма с трюфели. Шампанско с лютеница.