Проблясъци

Проблясъци

Порязах се
на острието на живота.
От вените ми, вместо кръв,
реката на годините потече...
Едно момиче,
късичко подстригано,
прегръща бързея на Тунджа,
трендафила в градината събира
и сплита дните на венец
под бащината стряха...
Светулките на лятото брои
и вярва в песни на щурци.
Внезапен вятър
в мрежите го омота –
далеч да търси дом,
но и до днес не го намери.
Мъгли светулките отнесоха
и онемяха от студа щурците.
Дървото на живота оголя.
Сега годините събирам –
горещи капки кръв
по острието на живота.