Първата българска църква и първото българско училище в Бургас

Преди 150 години (1867 г.) бургаските първенци – Русалиев, Жечков, Бракалов, Камбуров и др. канят иконом поп Георги Стоянов Джелепов, който служи в Созополската митрополия, за свещеник в Бургас. Поп Георги изоставя имуществото си в Созопол (къщата му все още е запазена, на ул. “Гларус” №4, дн. паметник на културата, по-известна като “Къщата със слънцето”) и се установява с многолюдното си семейство от 4 сина и 5 дъщери в Бургас, в малка къщичка, тогава в края на града (на днешния площад “Св. св. Кирил и Методий”). Не минава и месец след преселването си и поп Георги “като турил главата в торбата”, както той обичал да казва, излиза на първа обиколка из района да агитира и убеждава българското население да подкрепя и присъединява към непризнатата все още официално българска църква.

Поп Георги развива апостолска дейност по признаването на българската кауза и установяване на българската църква в целия Бургаски район – от Анхиалско (Поморийско), Месемврийско (Несебърско), през Малкотърновско до Лозенградско, като посещава над 300 села. Посещавайки многократно селата в Малкотърновско и Лозенградско, той работи съвместно с поп Петко Георгиев Попов, ревностен поддръжник на българщината, за установяване на църковна независимост. Апостолската дейност на двамата родолюбци започва през 1867 г. и продължава до окончателното приобщаване на българското население към българската кауза и българската църква, обикаляйки района в повечето случаи пеша, зиме, лете в студ, пек и дъжд – затова пише историкът Георги поп Аянов в книгата си “Малко Търново и...” още през 1939 г. Поп Петко Г. Попов създава през 1879 г. две църкви (които са действащи днес), а заедно с даскала Киро Петров Мостров създават първото училище и с това полагат основите на един красив и привлекателен град по Южното Черноморие – Приморско.

На 24 май 1868 г. в Бургас се прави вторият сериозен опит за честване на паметта на братята Кирил и Методий, след като първият опит е провален от гръцките свещеници – те затварят църквата и излизат извън града, а са официално поканени на богослужението. Това честване на всеславянския празник се замисля без да се търси съдействието на гръцките свещеници. Това първо честване на светите братя е в истинския смисъл на думата светско и народно защото се провежда на открито извън града, край вятърната мелница на Христо Бората (Мелницата на Бората) – тогава е някъде в района на Трета поликлиника, в близост до ул. “Генерал Гурко”.

След извършване на богослужението от поп Георги, вече като духовен пастир на българите в града и околностите, провежда среща с първенците на българското общество – Яни Русалиев, Сава Хаджидечев, Димитър Бракалов, Койчо Кехая, Васил Иванов и др. при която поставя сериозно назрелия и нетърпящ отлагане въпрос за откриване на българска църква и българско училище, които да станат обединителен център за приобщаване и сплотяване на българите в Бургас. Образува се Инициативен комитет, който пуска подписка за набиране на средства и волни пожертвования между малкото българи в града, за направа на църква и училище. Поп Георги Ст. Джелепов проявява, за кой ли път на дело своя истински патриотизъм и родолюбие, като отстъпва предоставената му при идването в Бургас къща за църква и училище. Още повече, че в неговия дом дотогава често се извършва тайно богослужение от българи, нежелаещи да ходят на гръцката църква.

През пролетта на 1869 г. ремонта на къщата на поп Георги привършва. Приспособени са две помещения: по-голямото – олтар и икони за църква, а до него коридор за учебна стая и до нея малка канцелария за учителите. Решено е на Връбница (Цветница) да се отслужи първата литургия на български език. Но гръцките фанариоти зорко следят приготовленията на българите в града и побързват с клеветническо донесение да уведомят мютасарифина (управителя) на Сливенския санджак (окръг), че българите в Бургас начело с поп Георги Ст. Джелепов си строят убежище и свърталище на комити. Каймакаминът (наместникът) в Бургас по нареждане на мютасарифина от Сливен привиква поп Георги в конака да му иска обяснение за онова, което българите вършат. Той обяснява, че българите нищо лошо не вършат, а само приспособяват една обикновена частна къща в молитвен дом и училище. Но каймакаминът разпорежда да не се отваря никаква църква докато не дойде официално разрешение от Цариград – случаят е отразен във вестник “Право” от 14 април 1869 г.

Благодарение на умението и изобретателността на поп Георги и съдействието на английския консул в Бургас Чарлс Брофи, разрешението идва след една седмица, точно на връх Великден.

Новината бързо се разпространява и гръцките фанариоти са в недоумение.

Първата българска тържествена служба

в новооткритата българска църква в Бургас е проведена на 20 април 1869 г. Църквата не е в състояние да побере многобройните богомолци, дошли да чуят най-после след толкова борби и трудности църковна служба на роден език. По улиците, по дюкяните, по домовете българите през този и следващите дни се поздравяват с “Христос възкресе!”, с което влагат по друго съдържание, на възкресението на българската правда, на българщината в черноморския ни град – след 500 годишно турско робство и духовно фанариотско иго.

Църквата на поп Георги служи на българите цели 25 години и след това през 1894 г. на нейно място започва да се строи църквата “Св. св. Кирил и Методий”, която е завършена на 24 май 1907 г. и обслужва миряните до днес – 110 години църковно служене на българските християни.

Откриването на първото българско училище

в Бургас е свързано с първата българска църква – именно през есента на 1869 г. Но веднага трябва да отбележим, че докато българите, живущи в Бургас, с радост приемат откриването на българска църква, жадуващи за родно богослужение, не може да се каже, че със същия ентусиазъм посрещат откриването на българското школо. Новооткритото българско училище среща сериозни трудности още от самото начало. Самият факт, че в града от доста години има гръцко училище, което непосредствено след Кримската война прераства в класно и има зад себе си една сравнително дълга училищна традиция, е сериозна пречка за новооткритото българско училище.

Въпреки всичките пречки и трудности първото българско училище в Бургас отваря врати и за първи български учител е назначен Боян Керемидчиев от Ямбол, който е със завършено класно училище в Стара Загора. Той учителства 5 години, но за съжаление от това време няма запазен никакъв документ. В края на учебната 1872-1873 г. той напуска Бургас и отива учител в Омуртаг, където посреща руските освободителни войски през 1877 г. и се включва в тяхна помощ по придвижването през Източния Балкан.

Така, като втори български учител в Бургас идва Сава Катрафилов от гр. Елена, който завършва семинарията в Болгрод, след това записва право в Одеса. Учителства в много села и градове по цяла България, навсякъде се проявява като разпален патриот, лично се среща с Левски. В Бургас пристига с параход от Румъния. Тука учителства 1 година, където освен учебната работа отделя доста време и за революционна дейност, влиза в конфликт по някои въпроси с църковно-училищното настоятелство и прекратява работа. Мести се като учител в с. Пирне, Айтоско. Там развива също голяма дейност по време на Априлското въстание, като помощник на революционера Иларион Драгостинов за района. След разгрома на въстанието се прехвърля зад Дунава и се включа в четата на Христо Ботев, където е “дясна ръка” на войводата при превземането на парахода “Радецки”.

Като трети български учител в Бургас през учебната 1874-1875 г. е назначен Стоян Шивачев от Малко Търново, който завършва Одринската българска гимназия “д-р Петър Берон”, а по-късно право в Париж. Стоян Шивачев оставя трайни следи в историята на Бургас и района като просветител и педагог. Той обучава първоначално 20-25 деца и въвежда много подобрения и новости. С помоща на училищното настоятелство – Русалиев, Славов и Вълков отменя таксата за обучение, въвежда освен изучаването на български език и свободно изучаване на гръцки и турски език, които като учител той много добре владее. Освен това разделя учениците на 4 отделения, в които се изучават предметите: български, българска история, закон божи (свещена история и катахизъм), числителница, краснописание, църковно пеене и др. В резултат на това през следващата учебна година учениците нарастват на 70, между които и 10-на момичета и 15-16 гърчета. Обявяването на Руско-турската война на 24 април 1877 г. засилва бдителността спрямо българския народ и интелигенцията, като съпричастни и помагачи на руската войска. Той е един от заподозрените и това го принуждава да се укрива в Тракия. При посрещането на отряда на полковник Лермонтов в Бургас, той е един от посрещачите и произнася пламенна реч. Сформираната след Освобождението нова община в Бургас на 7 февруари 1878 г. е с първи български кмет Нико Попов и секретар на общината Стоян Шивачев.

В памет на поп Георги Ст. Джелепов е поставен барелеф на входа на църквата “Св. св. Кирил и Методий”. Изградена е арка през 1979 г. от северната страна на църквата с имената на първите учители начело с поп Георги, Б. Керемидчиев, С. Катрафилов и Ст. Шивачев, за отбелязване на 110 годишнината от първото българско училище в Бургас. Има улица на негово име – “поп Георги”, в близост до църквата и Експресбанк, на която никога не е променяно името. А на входа на църквата “Св. Атанасий” в Звездец, където през 1830 г. поп Георги започва своята свещеническа дейност е поставена паметна плоча – и на нея пише “Иконом Георги Ст. Джелепов 1810-1877 г., роден в Звездец – Първи български свещеник в Странджа и Бургас”.