Психология на отмъщението в трилогията на Пламен Колев “Едночленното жури”

Трилогията “Едночленното жури” на Пламен Колев включва три повести с различни герои и сюжети, свързани с една-единствена тематична нишка – въздаване на самолично възмездие в случаите, когато всички законови средства са изчерпани и доказано недействащи. Повестите носят в себе си елементи на крими-четиво, но не криминалният компонент е жанрово определящ. По-скоро жанрът и на трите части може да бъде определен като трилър, и още по-конкретно – психо-трилър. Авторът на трилогията по образование и професия е психолог, вероятно затова и психологическата страна на възмездието е силно застъпена.

И в трите книги фабулата е сходна: В началото са жестоки нагли престъпления (стигащи задължително до убийства), неподлежащи на наказание от правораздавателните органи поради високопоставените позиции на извършителите (те неизменно са сред “силните на деня”). Отчаяният оцелял, изпитал на собствения си гръб фалшивата същност на полицейската и съдебна система, защитаваща престъпниците и пренебрегваща (или наказваща) невинните граждани, поема в свои ръце инициативата, организира собствен едноличен съдебен и изпълнителен орган (наречен от автора “едночленно жури”), издава смъртни присъди и пристъпва към изпълнението им.

Главният герой, явяващ се в случая едноличният отмъстител, като правило не е закоравял престъпник и убиец, и тук се появява психологическата страна на казуса – как този доскоро порядъчен член на обществото, приемащ и донякъде вярващ в правилността на уредбата му, трябва да се превърне в убиец, пристъпил морал и законност. Че последващото отмъщение е незаконно деяние – не подлежи на съмнение, но морални или неморални са деянията на отмъстителя – това е разковничето на явяващия се неизменно психологичен фактор в повестите.

В трите книги главните герои са хора от различни прослойки на обществото, съответно и методите с които реализират отмъщението, и психологията на обосновката са различни и следват някаква градация. За да се подсили общата картина авторът задължителни избира за своите отмъстители имена близки до известни литературни герои или исторически личности.

В първата повест героят е с ярко асоциативното име Едмон Дантески. Обикновен човек, обикновено средностатистическо семейство, по-скоро принадлежащо към бедната, отколкото към средната (която в нашата страна просто липсва) класа. Попаднал в неподходящи време и ситуации сривът спрямо неговите най-близки е тотален. Останал сам, напълно отчаян, той преодолява психическата криза и организира дълбокообмислено отмъщение в стил романа на Дюма: силно завоалирани и непроследими психични и материални атаки, сразяващи духом и физически неговите врагове. На потърпевшите се стоварват “проклятията” като “гръм от ясно небе”. Организираните (вече) сили на реда правят отчаяни опити да влязат в дирите му. Финалът – възмездие, съмнителна удовлетвореност и неочакван край.

В книга втора главният герой е военен рейнджър с показателното име Аспарух Кутузов. Завръщайки се от поредната мисия в Афганистан, заварва трагедия, от която всеки нормален човек би рухнал психически и физически. Не и, обаче, обръгналият в битки и свидетел на всякакви форми на насилие военен десантчик. Кутузов, обзет от нечовешка ярост, мобилизира всичките си сили и умения и спретва на самозабравилите се арогантни олигарси една цяла война. В тази част, Кутузов действа на принципа “първо стреляй, после питай”, психологическите терзания са му чужди или доколкото ги има, старателно прикрити. Тук екшънът излиза на преден план, а психологията на отмъщението – потъпкана, хищническият принцип “око за око” тушира съмненията в правотата и законността на деянията.

В третата част с подзаглавие “Завръщането на Мария-Антоанета” се прави тясна аналогия със събитията отпреди повече от 200 години, от времето на Френската революция. Тук са замесени финансови и монополистични интереси от най-високо ниво, водещи до физическото отстраняване на ръководители на силно международно представено производствено предприятие. (Това вероятно е утопичен елемент, тъй като такива солидни производствени мощности в родината ни няма вече повече от 20 години – всички те са методично и целенасочено унищожени още от началото на “прехода”.) Заподозреният отмъстител в тази повест е жена. Отмъщението – рязане на глави (по аналогия с Френската революция). Казусът – възможно ли е една крехка жена да извърши такива предполагащи физическа сила деяния? Краят – отново със съмнително удовлетворение от постигнатото, и отново с неочакван край.

В “Завръщането на Мария-Антоанета” екшънът, убийствата са завоалирани – показан е само резултатът. Видът на отрязаните човешки глави е достатъчно стряскащ сам по себе си, а загадката – откъде и защо идва това проклятие – допълва ужаса. В книгата е наблегнато изключително на психологията на убийствата и отмъщението – главната героиня посещава сеанси, в които беседва с професионален психолог. Дали тези сеанси й позволяват да преодолее отвращението от жестоките убийства, дали оправдава тези деяния и ред други въпроси остава да се разберат от самата книга.

Трилогията “Едночленното жури” въпреки различните по характер типажи, различните ситуации и начини на отмъщение е един цялостен монолит, поставящ завоалирано въпроса: в края на краищата необходимо и полезно ли е отмъщението? Възмездието наистина ли носи удовлетворение на възмездителя и наказание на ненаказаните по законен ред престъпници?

Отговорът не е еднозначно представен. От една страна – да! Престъплението трябва да е последвано от наказание. От друга страна – има ли удовлетворена страна? Като че ли не! Саморазправата, според трите повести, не води до нищо добро – нито за престъпниците (за тях е ясно – нали точно срещу тях е насочено незаконообоснованото отмъщение), нито за отмъстителите. И съвсем логично хепиендът отсъства – краят е трагичен във всички случаи и за всички, и това допълва реалистичния нюанс в трилогията.

Като резултат, за страничния наблюдател остава открит въпросът за сложността на живота, с неговото многопластовото разнообразие от случайности – дали наистина е толкова оплетен и неразгадаем с низ от неочакваности, или е прост и предвидим, а ние сами го усложняваме с неразбраните си критерии за добро и зло, за красиво и грозно, за правилно и неправилно. Нека читателят сам отговори на тези, и вероятно други, възникнали спонтанно при прочита на трилогията въпроси.

--------------

Пламен Колев, “Едночленното жури”, Бургас, 2011.

Пламен Колев, “Едночленното жури 2”, Бургас, 2013.

Пламен Колев, “Едночленното жури 3. Завръщането на Мария-Антоанета”, Бургас, 2016.

--------------