Раждаме се и от гледки
сутрин: когато дланите са под главата
и лактите наподобяват делтапланер
в снежна буря
следобед: когато обло рамо се обрамчва
със презрамка
сякаш купол е на нова църква,
който вдигат със въже
привечер: когато зърната на гърдите
светят в здрачна стая
и на тази светлина чета
късно през нощта: когато ръката, раздвижена за милувка,
раздвижва и въздуха
и помитайки целия реквизит на поезията
очертава тяло
-------------
Публ. в “Поети, влюбени в морето”, Антология поезия, Бургас, 2010.
-------------