Реката
Времето смалява бреговете й –
прозрачна тишина тече
спокойно,
гладко
и безпаметно.
Отплува детството
върху хартиените лодки.
Но ето че
отново съм в пейзажа –
пристанище
за спомени.
-------------
Публ. в “Поети, влюбени в морето”, Антология поезия, Бургас, 2010.
-------------