Реката

Реката

Времето смалява бреговете й –
прозрачна тишина тече
спокойно,
гладко
и безпаметно.

Отплува детството
върху хартиените лодки.

Но ето че
отново съм в пейзажа –
пристанище
за спомени.

-------------

Публ. в “Поети, влюбени в морето”, Антология поезия, Бургас, 2010.

-------------