* * *
Родих се от любов.
От любов е изтъкано
моето сърце,
но уви, не стига обич
в тоя свят
и търг решава ни съдбата...
Съдят ни демони крилати,
вампири пият последна капка кръв...
Прегръщат ни бледи сенки
на духове побеснели,
избягали от ада на вечността,
търсейки в нас, техните тела...
И само този свят...
два в един на мрак.
Любов над любовта
и вечният двубой
добро ли или зло...
И човеци смешни и болни...
Слънцето е в мрак,
дъждът в капчици роса
в пустинята на човешката душа.
---------------
Из поетичната книга “Отиваш си, за да дойдеш пак”, Бургас, 2017.