Магически реализъм и светъл лъч романтизъм в “Роуз Вълшебната ми Кръстница” на Екатерина Капрова

Една нова бургаска книга, от бургаски автор, първа книга на автора и първо издание на литературен клуб “Фар” към Народно читалище “Фар 1946”.

Всъщност авторът е авторка, но по новите изчанчени изисквания, всичко е в мъжки род. Явно някои щатни стилисти са търсили как да покажат, че вършат нещо.

А поздравленията за тази нова книга са за Екатерина Капрова. Тя явно твърде дълго е носила в себе си сюжетите на тези истории, отглеждала ги е грижливо и сега, когато е решила да ги сподели с читателите, ние се срещаме с една талантлива книга с оригинален поглед върху нещата и съдбите на героите.

Дванайсетте разказа са с истинна основа. Както казва авторката:
“Това са различни мои истории, някои са истински, други не са, а само са вдъхновени от истински истории... Роуз Вълшебната ми Кръстница е в главата ми от много години, сама се измисли. Виждам я, сънувам я как седи на едно дърво, яде круши, плюе семки и от тях израстват цветя. И сега тя си намери място в тази книга. Тя започва с моето раждане и завършва с раждането на сина ми.”

Тук имаме прекрасно съчетание на фантазия и реалност, случките са действителност, а разказът е изпълнен с причудливите неща, предизвикани от кръстницата Роуз. Имаме точен поглед и наблюдателност и от друга страна оставеното на свобода въображение. С голямо чувство за мярка и баланс между едното и другото. Нещо, което трудно се постига, но в тази книга то е факт.

С какво ли не се срещаме – с раждания и смърт, с бебета и циганки, с ад и рай, с вещици и феи, с ангели и демони, със сълзи и усмивки, с изгаряща любов и смразяваща омраза. И с Роуз, която лети на метла, има магическо кристално кълбо, чрез което влиза в сънищата и съдбите ни, носи островърха шапка на вълшебник, а е рокаджийка, при това с твърде солено чувство за хумор.

Някои вече определят написаното от Катя Капрова като “магически реализъм”. До голяма степен е така, но по-важно е, че тук има една, колкото и да е странно, дълбока, неосъзната може би вродена връзка с нашия фолклор, с вълшебните народни приказки и предания, с които далечните ни предци, са обяснявали света и са подхранвали надежда, че има сили, които бдят над хармонията, справедливостта и доброто.

И в този случай мисля, че освен “магически реализъм” в тези разкази се прокрадва един светъл лъч романтизъм, който дообогатява разказа, прави го и по-цветен, и по-вълнуващ, и по-близък. И това също е постижение на авторката.

Книгата се чете, кажи го, на един дъх. Заслугата е на сюжетите и осмислянето им. Но също така и на спонтанността на разказа, на това, че никъде не долавяме дори намек за фалш и претенциозност. Разказът е увлекателен, Капрова е задушевен събеседник, не се е подала на уловките на показното и предпочита искрения диалог с читателя.

И още нещо – писателката Екатерина Капрова категорично се е наложила над журналистката Капрова. Оставила е настрана журналистическия начин на разказване. В “Роуз Вълшебната ми Кръстница” тя разказва наистина художествено, с овладян и богат български език. Подчертавам го, защото това е почти екзотика във време, когато ставаме все по-небрежни към това, което някога дядо Вазов нарече “Език свещен”.

Ще повторя мисълта на авторката: “Роуз Вълшебната ми Кръстница е в главата ми от много години, сама се измисли”.

Само че този път няма да се съглася. Ти пусна Роуз на свобода , тя не е в главата ти, тя е в нашите читателски глави. А ти стори място на други истории, на други герои, отгледай ги грижовно и внимателно и насели с тях следващата си книга.

На добър час на “Роуз Вълшебната ми Кръстница”!

---------------
Екатерина Капрова, “Роуз Вълшебната ми Кръстница”, Бургас, 2019.
---------------