Рожден ден

Рожден ден

Моя двадесет и три годишнина,
никога не съм очаквал
да те срещна между чужденци.
Никога не съм очаквал,
че ще бъдат толкова понятни
в този ден наречията чужди
и така добре ще разбера
смисъла на думичката “дружба”.
Моя двадесет и три годишнина,
благодаря ти!

Всички станаха прави.
И Гъркът,
         и Италианецът,
и Руснакът,
         и Албанецът,
и големият черен Арабин,
всички станаха прави
и към мене протегнаха чаши.
Гледах ги, мислех си
кои бяха “чуждите” и кои “нашите”.
Един вестник шумолеше в джоба на ризата ми
като подсказвач при изпитване,
неразбрал, че сега не изпитваха,
а предаваха лекция по Интернационализъм!

Хора,
аз съм моряк с интелект,
неголям и непретенциозен.
Чувствам понякога лек
и оцапан със проза стихът ми.
Ако въобще истината цапа.
Би трябвало сляпо да вярвам на вестника,
за да не сбъркам.

Но когато към мен се протягат ръце,
а не лапи,
с какво да отвърна?
С недоверие? С презрение?
Мисля – неточно се пише:
Италия иска война.
Невярно е туй:
Гърция ни се заканва.
Нека помним –
сто или двеста човека не правят Италия.
Зная на кого се заканват хиляди гърци.
Вярвайте, не на нас!

Вечерта беше слязла над Грузия
с тиха тържественост.
В Инерклуба влизаше и излизаше бриза
да разнесе надалеч
звъна на чашите,
ласката на очите ни,
топлината на приятелството,
родено в този дом на Комунизма.
Комунизъм – мое светло верую!
Ако аз, за да стигна до теб,
трябва хората тук да захрача
и да крача зад вестника скрит,
без да гледам встрани,
без да пея и плача със тях,
без да стисна ръцете,
протегнати тука с доверие,
по-добре да се спъна и падна
на прага на твойто преддверие!