* * *
Къща, руини и празен двор.
Борове вековни. Тишина.
Катинари, като във затвор.
Навсякъде бодили и трева.
Бащината къща. Зимни ветрове.
Изстиналата пепел. Глухи светове.
Забравен смях и снимки избелели.
Паяжини, прах и книги пожълтели.
Вратата бяла – стара и сама,
А аз дете, далече от дома.
Животът там, отдавна победен,
но споменът за него още е във мен.
За татко, който е в отвъдното.
Предадохме завета му за бъдното.
Укорът му сякаш че усещам.
Няма вече кой да ме посрещне.
Пустее къщата, забравила смеха.
Няма я надеждата за бъдеще.
Онемяла вече е сега...
... жива ще е само в сънищата.