Съдбата

Съдбата

В дверите на покорно избраните смълчани души
преминава лъч, изключително силен,
той нас ни пронизва със скрити мечти
и чака там дълго нас да обучи.
Тогава се спираме тихо, почтено,
очакваме новата мантия да ни облекат
и да тръгнем
на път
посветени
в новото
в идващото
до което сме чакали,
може би години наред.
Когато някой ни спре на вратата
готови сме с него да спориме
той прав ли е или
съдбата е тази която отворила е
вратата,
какво толкова виждаме през тази врата,
всеки иска да тръгне,
на някой му казват по кой
от посочените на кръстовището пътища,
на друг не му казват и лута се той,
в непрогледния мрак се зацикля,
докогато понякога и отведнъж
като че ли някой го издига
и тръгва по новия път,
изцелен,
демоничен,
разплащаш се с дявола,
а когато
на пътя отново се спре,
коленичи, молитва изрича
и пак на път нов е, нали?
Така да се каже всичко е тайна,
няма лъжа, няма измама,
освен разбира се тази,
че съдбата е предварително изкована.
Идват едни люде,
с отворена своя врата,
след себе си други същата затварят,
къде ли е тази ключалка незнайна
и кой е ключа
който нея отключва?
Тайната се крие във вечността
тя радетел е на мистика,
не всеки може да я разбере,
малцина са истинските.
Мистични прокоби,
носталгични проклятия,
безсърдечни забравени страдалци,
никой не иска тяхната съдба да разбира
за тях е закон
който страда си е съдбата виновна,
а когато на някой късмета подаде
шепа жълтици или цяр търсен с години,
тогава отново съдбата е на лице
и всичко отново до нея опира.
За здравия разум това е вина,
за скритите тайни пророци е даденост
от върховния воин на небесното царство.
Блажени лъжи, на незнаещи люде.
Какво по-вярно от това
на място, което преценил си да бъдеш
на път, посочен точно от теб
пред врата вече отключена,
тогава всичко е твое.
Времето не предсказва съдбата,
то само участие взема
в представянето на новороденото,
само това изчислява с точност
останалото кове си го всеки
по пътя си щом тръгне, човече,
за слава, за почести,
за гордост, презрение,
всичко това кове си човека, човече.
Върховния воин
не иска никой да се намесва,
той нарежда тогава,
когато ти коленичил си и
сам си поискал да влезеш
в небесното царство, наречено вечност.