Сакрално

Сакрално

В лоното на църквата, в стария квартал
върви младенеца по стъпки стари,
избира пред кого да спре,
молитвата да си отправи.
Не може и не знае как,
какво от Бог да си поиска,
мълви на своя стар език
предаден от предците му.
Но изведнъж завихря сила,
нереална
и мисли като божествен дъжд
нахлуват,
изобилстват,
изсветляват,
паметта превръща се в извор чист,
оковите са паднали,
освободен е
от силата на своя аз,
духовния водач смелил се в него,
отворил е поредната скала
пред пътя му застанала.
Съкровищницата потайна,
малцина могат да открият
и сам ще влезеш и ще вземеш
от всичко, що е в нея,
разбира се, ако някога си подарил
искрица от сърцето си,
с която някой да запали
огън,
застинал в старото огнище,
разбира се, ако някога си подарил
косите си,
като пътека, по която тръгнал е отново
забравения воин,
разбира се, ако някога си подарил
живот,
за да дадеш на бъдещето изцеление,
ти сам си влязъл пръв
в съкровищницата сакрална.