Откровенията на Силвия Пеева в дебютната й поетична книга “Незабравима”

Откровенията на Силвия Пеева в дебютната й поетична книга “Незабравима”

“Незабравима” е озаглавила своята първа стихосбирка Силвия Пеева. Коя е Силвия Пеева, защо и за кого е “незабравима”, читателят ще разбере, разгръщайки страниците на поетичната й книга. Да, всеки носи своята индивидуалност, всеки е по своему неповторим, забележителен, уникален... но единствен и незабравим е само в очите на любимия човек. Не е необходимо да бъдеш всичко за всички... достатъчно е да си “единствен” само в очите на любимия, и ако любовта е споделена, пътят към щастието е открит.

Аз съм онази, с която
душата ти сякаш е слята.
Аз съм онази единствена,
... ангел и рай,
твоята приказка...
с щастлив край.
“Незабравима”

“Незабравима” съдържа интимна лирика – от първата до последната страница – стихове, “откъснати” от сърцето и “подарени” на любимия човек – който, забулен в тайнственост, е “движещата сила” в поетичните откровения на Силвия Пеева. Любовта е свещенодействие – сакрална и неприкосновена... за влюбения тя е всичко и без нея животът е нищо, лишен от смисъл. Всеки изблик на откровение е насочен към любимия човек: Ти си крилете, / с които / душата ми / лети, / през полета / от хора / без души “Полет”; Ти си моето лекарство, / срещу злобата, / срещу нещастието / и лошите очи на хората “Лек”.

За любовта е писано много – и в мерена и немерена реч – и се оказва – недостатъчно. Винаги може да се добави и още, и още. Какво всъщност е любовта? – Стремеж, желание, порив, влечение, амбиция, идеал... блян или реалност? Всяка една мисъл е насочена към любимия; всеки един миг е изпълнен с копнеж за близост...

Времето с теб
е лекарство,
което лекува и
най-тежката рана.
...
Времето без теб
е рана, която и
най-тежкото лекарство
не може да излекува.
“Времето”

Всеки е орисан да търси своята “половинка”, по-добрата частица от себе си, крачейки по пътя, наречен живот. Дали ще успее или не – това е съдба, призвание... а “успелите” са наградени с безмерното щастие. Срещналият искрената и неподправена любов гледа на света по друг начин – става по-добър, иска му се да дари от своето щастие на всички по света, чувства се “богат”, възвишен и щастлив. И само мисълта за любимия, един поглед е достатъчен да поддържа “огъня” на благоденствието.

За колкото
една цигара време,
докосвам те,
единствено с очи.
“Дим”

Ще бъда щастие
и ще се скрия в теб,
в усмивката
и блясъка в очите,
дъга след летен дъжд
и вяра във мечтите.
“Ще бъда обич”

Желанието, стремежът – тази усмивка, този блясък в очите, вярата в мечтите... всичко това да продължава безкрайно – и всеки миг във вечността, / ще бъде наше малко чудо “Желание” – да бъде вечно, даже и тогава, когато животът ни е променил по своему, даже и тогава пламъкът в сърцата да бъде същият.

Ще ме обичаш ли, когато казвам,
че вече май не ставам за обичане.
Ще ме обичаш ли, с една надежда,
да сложиш край на моето отричане.
“Ще ме обичаш ли”

В своята поезия Силвия Пеева споделя най-съкровените си преживявания – искрени и неподправени. За читателя остава да открие в редовете своето минало или настояще “аз”, да се опита да го съхрани също толкова истинно и занапред. Със сигурност тази книга ще успее да докосне своите читатели и да изпълни своето призвание – да носи и дарява любов.

-----------------
Силвия Пеева, “Незабравима”, 2020 г.
-----------------