Синьо дете край морето в духа на отишъл си бард...

Синьо дете край морето в духа на отишъл си бард...

С тези редове не разсъждаваме върху изискванията, които нечие творчество трябва да съблюдава за най-малките читатели. Нито ще споменем водещи имена, определяни като класици в това творчество у нас и в чужбина. А ще отправим кратък взор в оставеното ни от Илия Буржев с тематичен адрес – морето. Но не само морето край Бургас, макар този автор с над 30 книги да се определя като “бургаски”. Убеден съм, че завладяващата поезия няма регионален смисъл, а се подчинява единствено на времето. Не когато е създавана по дати, разбира се, а когато пристъпва прага му, за да остане завинаги в него. А бачо Илия, когото познавах лично, не се стремеше приживе към слава и венцехвалене. Търсеше диалог с всички, които откриваха по нещичко за себе си в лириката му. Достъпно им поднасяше житейската си философия и цял бе изтъкан от живот. В който морето и сега тихо докосва бреговете пред погледа на малки и на възрастни. За уморените от преповтарящия се делник той изтъка “Пътека”:

Излизат корабите, гларуса
като парче от риза на моряк
далече се ветрее, а край нас
брегът разкъсва с пламнали ножове
почернените дрехи на морето.
И времето тече... Към нас посяга
със лапи на зверче и татуира
лицата и душите ни с най-лудия
замах на своите сезони.
Да бързаме! Не от дърветата,
от нас изтича лятото. Да бързаме!

Лято, много лято и море има и в “детските” му страници... “Без любов няма съзидание, без любов няма човек” е книга от поредицата “Литературни анкети с автори за деца и възрастни”, Бургас, 2003 г. Неин автор е Димитър Костадинов, а по страниците й поетът Буржев разсъждава: “За деца изобщо, а и за българските деца, не може да се пише между другото. За създаването на една детска книга се изисква пълно отдаване, пределна искреност, много обич. Който има нагласата да създава книги за деца, знае, че душата трябва да прелива от радост, възторг и чистота. Детското стихотворение трябва да бъде просто, живо, забавно и мъдро. А това е много трудно постижимо. Хубавите стихотворения развиват въображението, чувството на детето за красота, за истините на света”.

Как вплита тези прозрения Буржев в многообразните теми за морето?

Преди всичко, като внушава на невръстните читатели кипяща радост от детството край неговия бряг и по вълните. Синьото лудо искри в стиховете, освободени от всякаква дидактика и назидателен тон. Многоцветният пейзаж е катализатор за сила, волност и осъзнат стремеж към опознаване на природата тук. При това рядко е статичен. Мени се в моментните хрумвания на вятъра, на бурята, или в ласкавата нега на слънчева омара. Всяко природно състояние е символизирано със свой образ и одухотворява поетичния изказ. Морето е многолико и могъщо, но е приятел на децата. То им се доверява, когато го опознаят и обикнат. Тогава става връстник на малките читатели и по свой начин участва в игрите им. Ако децата се боят от него, морето се сърди и е начумерено, докато слънцето отново го успокои. Но това се случва рядко, защото хармонията между дете и природа е вплетено в зародиша на човешкото съществуване. То ще продължи в съзнанието на зрелия човек. И в спомените преди задължителния за всеки от нас биологичен финал. Но до неговия праг е още далеко. Той не е тема за детското съзнание и невръстните поколения дори не предполагат, че съществува. Затова:

Весели момчета тичат, тичат боси,
на криле сребристи вятърът ги носи.

Слънцето ги вдига със лъчи в небето.
– Идвайте при мене! – вика им морето.

– Който ме обича, ще ме опознае.
Огненото лято цял ден с мен играе.

Много тайни зная, много тайни крия,
смели ли сте вие, ще ви ги разкрия.

Ах, сърцата смели само ме обичат...
Весели момчета към морето тичат.
“Весели момчета”

Убеден съм, че голямото внимание, отделяно от Илия Буржев на морския пезаж в стиховете за деца, не е самоцелно. Без да конкретизира излишно, поетът внушава в крехкото съзнание идеята за родната страна. За едно от най-красивите места в нея, където живеят свободно и се радват на щастливото си детство. Ако направим съпоставка с автори до средата на ХХ в. ще видим, че по редовете не са рядкост обичайни за времето си символи: на националния флаг, неприкосновени териториални граници, исконни български земи, присъединени към отечеството. Тук са войните в матроски униформи, литналите в атака кораби и пр. Всеки исторически етап ражда потребните му литературни образци за възрастни и за деца. Буржев създава стиховете си в мирно време, когато обществената хармония доминира над всичко. Тя изгражда привързаност и към морския пейзаж като неразделна част от детския делник. От маринистични картини, поднесени разбираемо. Сякаш авторът отново се е върнал десетилетия назад и разказва на връстниците за нови приключения. А може би наистина е така и това е необходимо правило да бъде разбран от детската публика. И, разбира се, доверчиво приет от нея чрез римувания си разказ без сладникав естетически привкус и без несъзнателно инфантилизиране, на каквото сме свидетели в немалко “детски” автори. Няма намек и за партийност, нито морализаторстване кому малчуганите дължат благодарности. Трябва ли едно дете непременно да се чувства задължено за правото да очаква с радост всеки зазоряващ се ден? Не, категоричен е поетът. Трябва единствено да е щастливо и свободно в своята чаровна любознателност. Затова в морската му лирика не е оковано в червени връзки, фанфари и непогрешими чичковци, сочещи безметежно бъдеще. Пред него е бъдещето-море с вълните на годините, с вълнуващия аромат на идващата младост и след нея – житейските задачи. Пред него е отговорността да стане Човек с мисъл, свободна и мащабна като природния феномен. Маяците, осветяващи водния простор, го мамят да прекрачи в познанието на живота. Кога? Някога... А сега нека звъни смеха на малките камбанки с увереност, че просторът винаги ще е безоблачен. И възрастният човек ще пази крехкото стебло на спомена дълбоко в себе си, когато вече с бели власи около него ще играят децата на други поколения...

По страниците е отделено голямо място на морските професии. Тружениците от корабния екипаж, рибарите, водолазите, спасителите се обединяват в шумно, шарено множество. Пред очите му израства грубата осанка на хора, духовно чисти и открили себе си. Живеещи в мир с морето и благодарно уморени за неговите трудни дарове. Какво показват те на детето? Красотата на труда над и под вълните и неговия героизъм. Навяват неутолим копнеж да се види света отвъд линията на хоризонта. А още: да се издържи на предизвикателствата, които даряват соления залък:

Тежко лятно слънце гледа от небето –
старите рибари пак са сред морето.

Тежък ден рибарски в тежък труд минава,
ето над морето вече свечерява.

Мрежите изтеглят от далечините,
вятърът ги блъска, бият ги вълните.
Слънцето прибира златната си прежда,
а брегът ги чака с трепетна надежда.
“Рибарски ден”

Важно място в маринистиката за деца при Буржев заема анимализмът. Иначе тя би останала мъртва и неразбрана. Стиховете преливат от одухотворените образи на морските обитатели и всеки има своя определена задача. Своя емблематична роля в общество, удивително приличащо на човешкото. Със своите добри страни и лоши черти, които детето разбира и порицава с неогрубена в годините душа. Чрез тези сини персонажи утре то ще се ориентира по-умело в човешкия делник. Защото ранните успешни асоциации и осмислянето на редица морални категории в първите години до голяма степен ще изградят социализирания човек утре. Китът е груб и своенравен, малкото раковина – безпомощна, скаридата царица пък – властна. Лакомията на кефала извиква смях. Рачо важно мери големината на морето, вълните са зайчета, а мидата – чистница. Рибките садят по дъното водорасли, медузата важно плува, някъде далече играят делфини. Внушението, че тези образи в ситуациите, които сами изграждат и финализират, са човешки, е много силно. Това е сливане на реалността със синята художествена измислица, понякога обагрена от автора си с и с баладични мотиви. Това е внушение, което детето може да докосне на морския бряг или да го съзре в далечината и да се убеди, че всичко в стиховете е истинско. Дори когато се различава от предварително изградената представа за самото море, за обитателите му, морските труженици и безкрайния син път. По него водещ символ е корабът – неуморен скитник, символ на откривателство и на мъжествени пътешественици. Най-вече: носител на знания какво има отвъд океана, как изглежда и защо. Отговорите трябва да се търсят в самия стих, където са закодирани от създателя си. И където винаги могат да бъдат открити от искреното любопитство на детето:

Там отвъд морето, там ли свършва края
на земята цяла, на света?
Не зная.

В тъмен мрак в морето, как ще разпозная
вярната посока с кораба?
Не зная.

Кой ще ми разкаже тайната, каква е?
Кой ли, кой?
Разказвай, книжке,
за да зная.
“За да зная”

Но може би най-синтезирано цялата красота на морето, на вечно възраждащия се живот в него и на човешкото присъствие там Буржев е предал чрез своите “Морски гатанки”. От тях надничат компасът, мрежата, котвата и платноходката, акулата, самото море, въдицата... Хора, животни, природа и технически напредък съжителстват мирно и в явна хармония. С пълни гърди диша светът тъкмо такъв, какъвто възрастните се стремят да изградят. Подводницата в гатанките не е обозначена с военния си смисъл, акулата не е страшна, бог Нептун разказва за въдици, а морето е огромна градина. На нейния бряг стои нещо, желано от всички моряци:

Дом огромен – знае го цял свят,
странен дом е, цял с вода залят!
Цял от камък, но с ясна цел –
да се ползва само за хотел.
Няма покрив, тъй е от години,
но си има толкова комини.
Все зает е – пролет или зима,
и най-важно, до море го има.
Пътници с багаж го посещават,
но такива само дето плават. Що е то?
Този дом е морско страннище
Викат му моряците: При...ста...нище.

Далеч съм от мисълта, че с тези кратки размисли изчерпвам красотата на морето в стиховете за малките читатели на Буржев. Всъщност те са илюстрация на тичащо по слънчевия бряг дете, което се смее щастливо. Или разговаря с реещия се над него гларус. Или докосва с длани водата и усеща живия й пулс. Или... Но това чистосърдечно, приветливо и гальовно, наивно-чаровно море поражда днес трудни въпроси. Времената се менят, а заедно с тях – ценностните критерии на обществото, моралните категории, споровете кое е “добро” и кое – “зло”. Схващанията за роден край, национална символика и принадлежност и личен просперитет са размити. Старите днес не звучат убедително, а новите, доколкото съществуват, често са лишени от реално съдържание. В този смисъл, какво поезията за деца ще поднесе на читателите и слушателите си с новаторски дух, но в български одежди? Ще се преражда ли в нечии стихове пак и пак южното море на Илия Буржев и какво ще шепне на децата? Ще ги очарова ли, както преди, или ще им бъде чуждо? Става дума за щафетата на приемствеността. В случая – за маринистиката. За българското море и за българските деца, захласнати по него. И някой “детски” автор ще поеме ли тази приемствена щафета, за да я доразвива, обогатява и прави актуална на съвремието, както направи това Илия Буржев? Или с досада ще си мисли: “Хората отдавна са в космоса, европейските ми колеги получават космически хонорари. Аз преживявам едва и също събирам пари за път. Защо да топя перото си във вълните на българското море? Или в нещото, което все още се нарича така?..” Наистина – защо ли пък...

--------------