Сиротно

Сиротно

Напука се на пейката гръбнакът,
кутията на пощата – с отворена уста,
върбата в двора плаче все и чака,
часовникът замлъкна от тъга.

На масата, албум със снимки стари,
усмихва се с изтрити цветове,
във пепелника – връх цигари,
във каната – утайка от кафе.

Изгърби се залязващото слънце,
прибра лъчите си и сви се на кълбо,
застилат майчините пръсти,
във празен дом, самò легло.

19 юни 2019 г.
Марина Йорданова