Следобедно безсъние
Появиха се през нощта –
стадо от мисли.
Кръвта ми,
галопира в ексцентричен лабиринт, а аз –
в схватка с леглото си.
Четвъртинката луна е кану на безумие,
яде души с изкуствените си зъби и
хвърля разбунтувани зарове в сумрак.
Приближаващите се клони размахват бална рокля,
имам чувството, че тя се самоизяжда.
Над мен полита птица с бръснарски пера и каца до теб,
но ти перваш с раираната си опашка и се накъдря разруха,
която изтласква тялото ми.
Не казваш нищо.
Следобедът, засрамен от молбите си, се потапя в хоризонта.
Все пак луната е самотна птица.