Случайната истина

Набързичко напазарувах това, което ми трябваше от супера. Излизайки, ми се пропуши и се отправих към близката градинка с пейките, хем да поседна, да се налюбувам на пълната луна и реката, в която се отразяваше.

Приятна нощ, жабите в хор пееха своята песен, щурците майсторски им пригласяха, а отнейде в тон с тях като сопрано им пригласяше и див юрдек! Градската глъч от хора и бръмчащи автомобили липсваше, а върбите под напора на слабия ветрец сякаш танцуваха с клоните си под съпровода на крякането, граченето и обладалото ми моментно успокоение от тази природна, естествена хармония... Потънал бях в хармонията и почти усещах пулса на природата.

Някак се сепнах от сянката на непознатия мъж, провиснал над замислената ми стойка на пейката. В едната си ръка държеше галон бира от два литра, брадясал, мръсен и почти страшен на вид. Помоли ме за цигара, учтиво, без нахалство.

От светлините, които огряваха чрез пътните стълбове, срещу себе си видях човек, на средна възраст, почти пародия на ежедневието ни. Видно бе, че беше от онази послойка, за които казваме “Загубена кауза”... Нас кой да ни моделира, освен живота?

Дадох му цигара, огънче и го поканих да сподели пейката с мен. Някак си, надделя любопитството ми: “Аджеба, какво ли го е докарало дотук?” Вдъхваше доверие, най-вече с начина, по който ме помоли за цигарата, с извинение, че ме безпокои!... Завърза се мохабета и истината се завъртя.

Да крачиш в живота, търсейки разбиране, признание и уважение от света на лицемерието, е като да се кръстиш пред дявола. Една погубена, но истинска Душа, отхвърлена от “обществото”, защото достойнството й беше повече от концепцията на покварата, алчността и завистта. Приел аскетския и вглъбен в себе си живот, прегърнал и кланящ се в своя храм на истината. Отдръпнал се от света, приел своето бунтарско, макар и незавидно монашество. Спящ на улицата, под мостове и пейки, но с надежда, че в бъдеще ще е в света на истината – там, където придобивката да сме е само за отбрани...

Стана, тръгна си с пожелания към мен за светли възкресенски празници и потъна в тъмата. Останах като гръмнат и потънах в размисли...