Спри...

Спри...

Спри... почакай...
не бързай, поспри се,
нека седнем за малко поне...
Искам толкоз неща да те питам,
отдели ми минутка, две.
Имам много да ти разказвам
за семейство, успехи, тегла...
Хайде, нека не губим време,
нека започне нашата игра.
Аз въпрос ще задавам –
ти отговаряй ми на мига.
После ти ми задавай
и така... и така...
Нямаш време за мене, така ли, 
не днес, може би утре или...
Ох, къде е нашето минало време,
когато важни бяхме само АЗ и ТИ?
Спри... Почакай...
Не бързай, поспри...