Стъклопис
Морето днеска като стъклопис изглежда
от зимна януарска тишина.
Удавена е сетнята надежда
в отблясъци от синя далнина.
Във залива бургаски е водата
като гърба на странен екземпляр.
Измъчени сега са сетивата.
О, Боже, дай искрица за пожар!
3 февруари 2020 (понеделник)
Присъствие
Не се отвори тази нощ вратата
и сутринта не скръцна леко тя.
С тревога е изпълнена душата
от липсата на твойта топлота.
Сега очаквам девет, да открия
на този ден пътеката добра
и от тъга сърцето да измия,
да повървя в красивата гора,
където клончета напъпили са свели
добрите си венци за теб, за нас
и със кокичетата първи нацъфтели
да ти даря букет от обич аз.
4 февруари 2020 (вторник)
В памет на майка ми
Как мога да повярвам, че те няма.
Не искам и не мога да повярвам.
И стаята е тука, и леглото,
и печката, и старият часовник.
Това е, мамо, твоята планета.
В кутията са куките, с които
пуловери и шалчета си плела
за зимата на четири сираци.
Саксиите са също тука, само
пръстта им не подхранва луковици.
Нали ще дойдеш да ни кажеш всичко –
за делници и празници в живота?
Ти казваше, че чакаш да се върна.
И ето – аз се върнах вкъщи, мамо,
но теб те няма и сега разбирам –
децата винаги се връщат късно.
5 февруари 2020 (сряда)
Освобождението на Бургас от турско робство
Бургас празнува в този ден –
красив, щастлив, освободен.
Фанфарна музика се чува,
тя по сценарий съществува.
Как искам да огрей сърцата
денят велик на свободата!
И ако някъде сега е
поседнал някой в моя град
и с телефона си играе,
в стомаха си усетил глад,
той много ще ме натъжава,
че няма трепет в този ден.
недей, човеко, днес остава
все още неосвободен!
6 февруари 2020 (четвъртък)
В кръчмите
Настава време, лодки се прибират,
вълненията риболовни спират
и в кръчмите, покрай димящи скари,
се срещат за наздравица другари.
И винаги китара се намира,
на дрезгав припев тя акомпанира...
Така звучат рибарските вълнения
в крайбрежни къщи
с винени ехтения.
7 февруари 2020 (петък)
-----------------
Обратно към “Поетичния маратон на Борис Бухчев” ----->>>>>
-----------------