Стана Апостолова: Доверие се печели с обич, с прошка и с личен пример

Стана Апостолова е родена в Ямбол. Завършва Немска езикова гимназия – Бургас, магистърска степен електроника в ТУ – София, педагогика в СУ “Св. Климент Охридски”. По-късно придобива две следдипломни квалификации – по икономика и по информатика и информационни технологии. Работила е като проектант и учител по електроника.

Целият този набор от специалности и практики дава на Стана Апостолова правото и самочувствието да пише романи на всякаква тема – исторически, криминални, юношески, а също стихове и детски книжки. Палитра, богата и пъстра като самия живот.

Издала е книгите: криминален роман “Случай Пеперудата” – 2002 г.; “Усещане за вечност” – поезия, 2003 г.; детските книги “Мъри, Люсиен и Берта” – 2011 г.; “Приказки за планета Лелевия” – 2012 г. ; криминален роман “Случай Червена пандела” – 2013 г.; исторически роман “Княжевна Лада” – 2013 г.; стихосбирка “Всичко и нищо” – 2013 г. и “Приятелка на своя убиец” – роман – 2014 г. През 2015 издава тийнейдж романа “Облог”.

Роза МАКСИМОВА

------------------

Стана Апостолова: Доверие се печели с обич, с прошка и с личен пример
(Интервю на Роза Максимова, в. “Компас”)

– Ти си автор на исторически, а и на криминални романи. Как реши да напишеш роман за тийнейджъри?

– Моята внучка е 14-годишна и учи в много добро държавно училище в Сан Франциско. По Скайп ми каза, когато настоявах да продължава да чете книги на български, че не може да намери хубави романи за тийнейдж възрастта. Обещах да напиша такава книга. Пращах й всяка глава да я чете. Тоест тя ми е консултантка и аз без да съм ходила в този космополитен град на западното крайбрежие на САЩ, написах книга за едно частно училище там.

– Какво те вдъхнови? Как се осмели да въведеш читателя в американско училище? По какво се различават българските и американските тийнейджъри? Какви са проблемите им, мечтите им?

– За вдъхновение мога да говоря само при писането на стихове. Всъщност поезията ме пише, а не аз нея. А при работата върху проза – разказ, новела, роман, възниква идея и се ражда цял един измислен свят. Фикцията дава голяма свобода. Аз се осмелявам да пиша за всичко. Българските и американските тийнейджъри си приличат много, а се различават в културно отношение – ние сме стара европейска култура, а те са мултикултурно общество, съставено от много етноси, носители на различни традиции и обичаи. Проблемите и мечтите на подрастващите в Бургас и в Сан Франциско са сходни. Съществената разлика е в мащабите на държавата САЩ и държавата България. И в различния историзъм.

– Кой е първият ти читател / консултант / рецензент / критик?

– Както вече разказах, първият ми читател и консултант беше внучката ми Стела. Но още в ръкопис го изпратих на литературния критик Георги Н. Николов във Велико Търново и след неговото одобрение, реших да го издам. Поместила съм в началото на книгата неговото есе.

– Много хора се оплакват от “сегашните млади”. Те като че ли са забравили собствената си младост. Какво би казала на тези хора?

– Така е от древността. Назидателният тон на старото поколение към младото. Това не се дължи на забравяне на собствената младост, а на загубване на чувствителността за динамиката на общественото развитие. Нека да цитирам Шекспир: “При твойта младост, чар и буйна кръв, защо, кажи, човек ще лицемери и с гняв ще те кори, че си такъв!”

– Как възприемаш ти младото поколение? С какво са по-различни сегашните млади? Какво приветстваш и какво не одобряваш в тях?

– Аз възлагам много надежди на младото поколение. В щата Калифорния, където се развива действието на романа “Облог”, както и в България, основна ценност на семействата е децата им да са отлични в училище, тоест да усвояват знания и умения, които да ги водят до просперитет в живота.

Младото поколение в началото на 21 век владее информационните технологии, то е ерудирано, не само чете, но и търси доброто четиво и владее чужди езици, което отваря много прозорци към света.

Колкото до неодобрението, не мога да обобщавам. То може да бъде само персонално. Нека да припомня мисълта на Сенека: “На лоши постъпки се учим без учител”.

– Каква е формулата за разбирателство с тийнейджърите? Как се печели доверието на един тийнейджър?

– Семействата независимо дали са бедни или богати, си имат проблеми, тийнейдж възрастта е трудна, съдбоносни са решенията, които вземат младите хора, а ценностите си остават едни и същи – екзистенциалният успех в хармония с обществените интереси се постига с човещина и любов. Никой не е само положителен или само отрицателен в смисъла на антагонист и протагонист. Стремежът към щастие, основано на себереализация в съвременния свят, независимо в коя точка на земното кълбо живеем, е основна ценност. Тщеславието, гордостта, нездравата конкуренция, илюзиите за “най” и “по”, завистта са пагубни и водят до болести. А комплексите и предразсъдъците по цял свят са едни и същи – расизъм, презрение към чуждата култура, фетишизиране на парите и прочие.

А доверие се печели само с обич и прошка. И с личен пример.

– При писането на романа връщаше ли се към собствената си младост? Може ли читателят да открие Стана от мечтите й в някоя от героините в романа?

– Не, аз четвърт век бях учителка на тийнейджъри, към които се отнасях точно така, както към собствените си деца. Мога да напиша доста книги за юноши. Но героите ми нямат конкретни прототипи. Многовариантността ми служи за начална точка, подобно на нулата в координатната система. Реалността притежава безкрайно разнообразие на формите на проява. По-скоро в устата на някои родители и учители в романа съм сложила свои мисли. Поставила съм въпроси: можем ли да познаем истинската любов, когато я срещнем; приятелството, има ли го, трайно ли е; разпадът на семействата ще продължава ли;...

– Къде изчезнаха някои родители?

– Този въпрос ме навежда на размисли дали съм му дала отговор в романа. Аз като пиша фикция, не мисля нито за идея, нито за цели. Просто се ражда една история и героите ме водят. Така че едва ли ще мога да обясня защо са такива образите на родителите, защо така се държат и какви ги вършат. Аз просто ги “наблюдавам” и се опитвам да разкажа. И ги обичам независимо дали грешат, или постигат това, към което се стремят. На моите герои животът им се случва, както на всички нас. Но да, всъщност съм дала отговор. Родителите в моята книга са майките. Бащите почти отсъстват. Малкото семейство на индустриалното общество е в голяма криза. Информационното общество все още не е дало своите отговори.

– Какъв е облогът в новия ти роман?

– Накратко за романа: Беатрис – единствено дете, разглезено, богато. Бащата банкер, майката актриса на свободна практика. Най-добра на тенис на корт, бяла, с дълга руса коса, зеленоока. Патриция – баща милиардер в бизнеса с имоти, майка домакиня, в грозен развод. По-големият й брат учи в университет в средния Запад. Бяла, червенокоса, синеока. Индраил – чернокожа красавица, живее в центъра на Сан Франциско с майка си Натали, собственичка на йога школа, изоставила кариера на джаз певица заради детето си, което отглежда като самотна майка. Трите са приятелки и ги наричат “топ три”, защото са най-изявените в часовете по Драма и игаят главните роли в училищните пиеси. Във всяко семейство настъпва рязка промяна, като всичко рефлектира в училището, в отношението към учителите, в първите трепети спрямо момчетата. Действието започва, когато във випуска им постъпва нов ученик – Кент, който печели с отличен успех стипендия и се мести от държавното училище в елитното частно училище, ръководено от директор Санчес. Патриция се обзалага с Индраил на 10 000 долара, че ще свали Кент за няколко седмици. Беатрис им е свидетел и арбитър. Но заложената в тематичния подтекст интрига не е основна за романа.

(Интервюто е публикувано във в. “Компас”)

------------------