Стана Апостолова: Имам свободата да описвам това, което ме вълнува към даден момент

Когато професионалният ти път е минал сред младите, с всичките им радости, мечти, проблеми, няма начин душата ти да не остане при тях завинаги. И години по-късно да ги опишеш в роман. Защото децата са неизчерпаем извор на енергия, която трябва да усетиш, да уловиш, да затрептиш с нея и да запалиш искрата на приятелството. Нашата събеседничка днес с радост ни споделя тайната да бъдеш приятел на младите.

Стана Апостолова е родена в Ямбол. Завършва Немска езикова гимназия – Бургас, магистърска степен електроника в ТУ – София, педагогика в СУ “Св. Климент Охридски”. По-късно придобива две следдипломни квалификации – по икономика и по информатика и информационни технологии. Работила е като проектант и учител по електроника.

Издала е книгите: криминален роман “Случай Пеперудата” – 2002 г.; “Усещане за вечност” – поезия, 2003 г.; детските книги “Мъри, Люсиен и Берта” – 2011 г.; “Приказки за планета Лелевия” – 2012 г. ; криминален роман “Случай Червена пандела” – 2013 г.; исторически роман “Княжевна Лада” – 2013 г.; стихосбирка “Всичко и нищо” – 2013 г. и “Приятелка на своя убиец” – роман – 2014 г., “Облог” – 2015, “ Между роднини” – 2016.

Роза МАКСИМОВА

------------------

Стана Апостолова: Имам свободата да описвам това, което ме вълнува към даден момент.
(Интервю на Роза Максимова, в. “Компас”)

– Стана, ти си автор на поезия, книжки за деца, криминални и исторически романи, а неотдавна ни поднесе и тийнроман. Как стигна до идеята да опишеш проблемите на съвременните тийнейджъри?

– Литературният изказ отдалечава или отчуждава обикновената реч, но парадоксално, той ни довежда до едно по-плътно, по-интимно притежание на познание. Аз обичам лаконичната му простота или пък тихата му ненатрапчива уравновесеност, независимо от жанра. Имам свободата да описвам това, което ме вълнува към даден момент. През късната есен на 2014 година ме развълнува идеята да напиша новела за тийнейджъри.

– По-възрастното поколение обикновено негодува срещу младите, не ги харесва, критикува ги. А ти си на страната на тези млади хора и преобръщаш представата на възрастните за тийнейджърите. Това дълбоко познаване на психиката и проблемите на младите сигурно се корени и в твоята професия на учител. Имат ли прототипи героите ти сред твоите бивши ученици, или са изцяло измислени?

– Фактът, че ние винаги тълкуваме литературните творби в известна степен от гледна точка на собствените си интереси, грижи и размисли, може да бъде една от причините, поради които определени литературни произведения съхраняват своята ценност през вековете. “Ценност” е преходен термин. Той означава всичко онова, което се цени от дадени хора в специфична ситуация, според определени критерии и от гледна точка на дадена цел. Твърденията на различните поколения се движат вътре в една често невидима мрежа от ценностни категории; затова възрастното поколение критикува, а младото негодува. Относно прототипите – в книгите си нямам конкретни прототипи, но много често читателите споделят, че намират характерите идентични с конкретни личности от тяхното обкръжение.

– В романа ти “Облог” действието се развива в САЩ – една много различна действителност от нашата – и като география, и като психология, и като начин на мислене. Но проблемите на героите в романа са като че ли общи за всички – парите, отношенията с родителите, болест на близък и борбата с нея, любовта... Как “влезе” в душите на героите си тийнейджъри?

– Един роман трябва да има достатъчно добър сюжет, за да държи интереса на читателя, и герои, които са истински, за да накарат четящия да се интересува от тях. Опитът ми като учител на тийнейджъри ми помогна с образите, а идеята беше налице – три приятелки са “топ три”, учат в елитно частно училище, но нищо не е такова, каквото изглежда. Време – първият срок на десети клас, място – училището, атмосфера – Сан Франциско 2015 година. След това: достоверност, вълнуваща поредица от събития и вътрешни конфликти на героите.

– Кой беше първият ти читател и критик на романа?

– Написах тийнромана заради своята внучка тийнейджърка, която живее в Сан Франциско, Калифорния. Но тя щеше да остане единственият ми читател, ако не беше литературният критик Георги Николов, който прочете ръкописа, написа отзив и ме поощри да го издам.

– Този роман е драматизиран и неотдавна бе поставен на сцена от младите актьори от театралната школа на Румяна Кралева. Разкажи ни за този проект – как се роди идеята за драматизиране, как го приеха децата – актьори и публика?

– На литературната премиера на романа в Писателския дом, Бургас, поканих актрисата Румяна Кралева да чете пред публиката. Подарих й книгата, а тя от своя страна я дала на младите артисти от театралната школа към читалище “Светлина” в Поморие да я прочетат. Идеята за драматизация беше тяхна, а аз им написах сценарий. Екипът, реализирал уникалния проект, е: Румяна Кралева – режисьор, сценография – Лидия Атанасова, музика – Теодора Кралева и актьорите Веселина Янева, Сияна Христова, Мари Никол Маркова, Мила Николова, Димана Офилова, Габриела Господинова, Николета Колева, Христина Димитрова, Живко Желев, Кристиян Панайотов, Иво Русков, Витали Раду, Тодор Иванов, Паиско Чакъров и Евгени Кьосев. Премиерата се състоя на 30 юни 2016 г. в читалище “Светлина – 1939” в град Поморие.

Понеже текстът е за двучасово представление, са направени доста съкращения, за да се вмести в един час. За мене актьорското майсторство на артистите, участващи в пиесата, е на завидно ниво. Бях очарована. Сценографията на Лидия Атанасова е много оригинална. Музиката на Теодора Кралева е органично вплетена и подсилваше въздействието. За безспорния успех на представлението съдя по най-младата публика. В залата гледаха множество малки деца, които пазеха тишина и се натъжаваха заедно с героините. Този спектакъл е истинско постижение на режисьорката Румяна Кралева. Почувствах се много щастлива.

– Ще има ли представление и в Бургас?

– Ще има представления в Поморие, Бургас и в други градове през новия театрален сезон.

– Как ти се струва идеята за създаване на филм по романа? Мислила ли си по този въпрос?

– Сценарият по романа “Облог” е много по-подходящ за ситуационна драма като телевизионен сериал или филм. В Бургас познавам качествени професионалисти – режисьори, оператори, сценографи, които биха могли да се справят с нискобюджетен филм. Като сценарист имам няколко идеи за филми, една от които е “Облог”, но бъдещето ще покаже.

– Би ли написала продължение на романа?

– Не. Историческият ми роман чака своето продължение. В момента привършвам втората книга от поредицата “Блаженства”, а сами разбирате, че се очаква да напиша девет книги по деветте блаженства. Крими романите ми са три от поредицата “Третото око”, там ще има още. А фентъзи поредицата “Сага за тази част от Вселената” също ще бъде продължена – засега са излезли първите два романа. Тази година издадох книга с разкази – “Между роднини”, в момента е на финалната права поетичен сборник “Избрано”. Децата са най-верните ми читатели и докато си почивам между романите, пиша за тях.

– Направи подарък на читателите на в. “Компас” – откъс от романа “Облог”.

------------------

Облог
откъс

Първия час имаха история при госпожа Скот.

Бети не можа да спи цяла нощ, стана много рано, за да се приготви за училище и беше доста успокоена, че баща й също бързаше за работа и тръгнаха по-рано. Майка й спеше още. Но нейните прихлупени очи бяха толкова подути от безсънието, че се наложи да се гримира малко, за да не личи колко е изтощена.

Когато влезе в класната стая, вътре завари само Кент и още няколко съученици. Тя смънка нещо като “Здравейте!” и седна на първия чин. Толкова се унесе, че не усети кога се напълни стаята. Повечето от учениците обсъждаха инцидента на комплекс “Алис Марбъл” предния ден. Някой я бутна по рамото и тя се обърна да види кой е. Беше Кент:

– Какво има, Беатрис? Нито изваждаш тетрадка, нито преговаряш, хайде, чакам интересни прения в час!

Тя сви неопределено и доста вяло рамене, нещо като “нямам настроение”. В това време Стюарт избута Кент и седна до нея.

– Кент, отивай си на мястото, всеки момент ще влезе преподавателката!

– Стю, на теб също не ти е тук мястото – каза Бети.

– Вече ще седим заедно – заяви Стюарт.

В това време влезе госпожата, придошлият притича към средата на чиновете, където седеше, всички станаха и поздравиха.

Очакваха, че Стю ще бъде веднага преместен от строгата учителка, но нищо такова не се случи. Патриция я нямаше. Индра, която седеше пред Кент с едно момиче, се обърна и попита тихо:

–Защо Бети седи със Стю?

– Нямам идея!

– Стю сваля Бети и я пази от новия ни плейбой Кент, затова се натиска да седи на първия чин – се включи в разговора шегобиецът Джеръми, който иначе често отсъстваше от часовете, защото беше изявен баскетболист.

Започнаха да разглеждат учението Ислям и часът постепенно стана доста интересен. Поведението на Стю биеше на очи. Той не само че вдигаше ръка и демонстрираше колко е подготвен, но и вземаше ръката на Бети и я вдигаше. Тя отначало беше доста инертна и не искаше да участва, но после даже влезе в спор с Кент.

В междучасието Индра хвана под ръка приятелката си, изгледа я и рече:

– Боже мой, ти си се гримирала! Какво става между теб и Стюарт?

– Иска да му помагам по история.

– Че той знае повече от тебе! – в гласа на чернокожата красива тийнейджърка се почувстваха пренебрежителни нотки.

Бети, която цяла нощ обмисляше как да направи така, че “случайно” да научи за болестта на майка си, не беше далеч от идеята да потърси съвет от Индраил и Патриция.

Патри я нямаше, а точно в този момент почувства, че Индра изпитва някакво озлобление или завист или...

– Индра, има ли нещо, което трябва да ми кажеш? – попита направо, защото чувстваше, че нещата не са каквито са били.

– Не, няма! – дръпна се като попарена нейната приятелка. – Аз бързам за математика за напреднали.

Последното го каза с тон на превъзходство. После със същата пренебрежителна интонация добави:

– Стю е също силен по математика, ще бъдем заедно! А двамата с Кент ще ходят на състезание!

Русата приятелка само вдигна недоумяващо рамене. “Дано Патри да дойде за часа по математика!” – помисли и метна на гърба си своята дълга естествено златиста коса. В това време изникна зад нея Стюарт и я прегърна през раменете. Наведе се към ухото й:

– Бети, пуснал съм връзки, до довечера ще знаем в коя болница се лекува Сара и при кой лекар. Съветвам те да не споделяш с дружките. Аз също имам верни приятели, но понякога е много натоварващо да гледаш как приятелите ахкат и охкат и ти приказват, че всичко ще е наред и те са насреща.

– Благодаря, Стю! Побързай, че ще ходиш на състезание по математика, а като зная вашата учителка каква е, може да прати само Кент, ако не си сериозен.

– Лошо няма, Кент е много силен математик, няма да посрами училището!

Разделиха се, русокосото момиче също ускори крачка по коридора. Като всеки млад човек, който не е спал, тя започна да се чувства отпусната. Мислеше на забавен каданс. Защо я трогна Стю, какво каза, че я докосна? А, да, научил беше името на нейната майка. И щеше да проучи нещата. Искаше да помогне и го правеше.

* * *

В час по математика за напреднали госпожата даде задачи за самостоятелна работа на всички, седна до Кент и Стюарт и тихичко започнаха да обсъждат специални математически задачи. Останалите взеха да шумят, но математичката само ги призова да помислят за кредитите си, като си губят времето и не работят. Обясни им с подчертано тих глас, че ще вземе мерки. Те не знаеха какви точно мерки има предвид, но никой нямаше намерение да узнава. Затова се концентрираха да решават самостоятелно и без да говорят прекалено високо.

Индраил непрекъснато грешеше. След случилото се в часа по Драма с Мастер, тя беше обхваната от злост и чувство за отмъщение. Но разбира се, не смяташе да казва на никого. Не искаше да бъде опетнена, пък и успя да се отърве от лошата ситуация. Но похотливият надут пуяк трябваше да си го получи. А Бети трептеше по новия Кент и сега нарочно сваляше Стюарт, за да го накара да ревнува. Сигурно мислеше, че придошлият като рисува точно Индра, като демонстрира към нея голямо внимание, тя ще му отвърне. Кент я ласкаеше, но не беше неин тип. Всъщност беше толкова хубаво да кокетничи с него. Радваше я мисълта, че красивата руса Беатрис не му е толкова интересна, колкото е тя, Индраил, чернокожата афроамериканка.

Но Стю беше друго нещо. Той не се сваляше с никое момиче в училище. Патриция го харесваше много, “писателките” също. Много хубави момичета му се умилкваха! Бети досега не беше проявявала интерес. Какво беше сега това внимание от негова страна към русокоска! Та тя беше лапнала по Кент!

Индра винаги се осланяше на своята интуиция. Преценяваше много точно, че е много харесвана. Знаеше и как я гледа Мастер. Винаги му се усмихваше кокетно или по-точно казано, флиртуваше с него. Мислеше, че той никога няма да постъпи по такъв грозен начин с нея. Още усещаше хриптящото му подигравателно изказване:

– Ти си малка и не преценяваш правилно, аз ще те науча!

Ще му го върне тъпкано!

Звънецът би. Госпожата освободи останалите, а Кент и Стюарт задържа. Индра нарочно се забави, за да подслуша разговора им.

– Момчета, тази година състезанието ще е само между пет частни училища, но за съжаление с по един участник за випуск. Налага се да хвърлим жребий, кой от вас ще ни представя, защото и двамата сте равностойни по умения и знания.

– Госпожо, аз вече две години ходя на това състезание, нека сега Кент да опита. Той ще се справи, убеден съм – Стю звучеше напълно сигурен в това, което казва.

Новият ученик мълчеше.

– Добре, приемам твоя жест, той е джентълменски. Ще отиде Кент.

– Вие ще работите тази и другата седмица в часовете само с него, нали? – продължи Стюарт.

– Да, няма как, трябва да се използва всяка минута!

– Тогава ще ми позволите ли да ходя в часовете по обикновена математика тези дни, там са ми приятелите, искам да им помогна малко за задачите.

– Ти много си се променил – коментира математичката, но се сконфузи и добави: – Похвално е, че искаш да помогнеш на приятелите си.

Индра побърза да излезе, защото не можеше да повярва на това, което чу. Беше вън от съмнение, че Стю иска да помага на Бети.

------------------

 (Интервюто е публикувано във в. “Компас”)

------------------