Строителят

Строителят
сонетен венец
за Уста Кольо Фичето, роден през 1800 г.

1.

Умират и се раждат дни безкрайни,
но робството безкрайно не остава.
Животът ни не е пътека права.
Със обич се градят темели трайни.

Българийо, поклон пред всички твои
чеда достойни във години диви!
Поклон пред твоите пътеки живи,
поклон и пред юнашките усои!

Там вятърът със кост хайдушка свири,
дървото там не расне за бесило,
там всяко клонче се е извисило
в небе, браздено от орлови дири.

Сред векове на жестокост дива
строежите са моя плодна нива.

3 април 2020 (петък)

2.

Строежите са моя плодна нива.
И в Дряново, и в Търново, и в Бяла
в градежите България е цяла
и всеки камък има хубост жива.

Дали съм син на майстора Илия
или съм внук на майстора Манола,
по име тача аз свети Никола,
ала народът ми е баш светия.

За него царщината все е глуха,
пои го тя с горчилката на дните.
На гладния кога ли вярват сити,
а парен каша отдалече духа.

Сред пътища и знайни, и незнайни
трудът ни свързва чрез градежи трайни.

6 април 2020 (понеделник)

3.

Трудът ни свързва чрез градежи трайни.
Крепи се в крепка крепост крепко име.
На думата си трябва да стоиме
и в дни чемерни, и във дни сияйни.

Със молива зидарски съм записал:
“Това, що трябва – винаги ще може!”
И нямат власт ни бейове, ни ходжи
с лоясала от памтивека мисъл.

Кой както знае, тъй прославя Бога –
един с тамян, а друг със родно слово,
един в гърди приел зърно-олово,
а друг с отвес в десницата си строга.

Орачът пък – със златната си нива.
Амин! България да бъде жива!

7 април 2020 (вторник)

4.

Амин! България да бъде жива!
Издигам църкви, искам да напомня:
не трябва вярата да е бездомна
и правдата не бива да заспива.

Вградих в олтар икона с живи взори
и колчем се загледам във резбите
аз призива дочувам на тръбите
и роден глас да пее и говори.

Градих звънарна. Живата камбана
не за пожар да бий и за умряло,
а да събира възрастно и мало,
когато буна пламне по Балкана.

И да проглася българинът виден
кои сме ний от Тракия до Видин.

8 април 2020 (сряда)

5.

Кои сме ний от Тракия до Видин.
Безбройна рат, прочута с бранна слава.
Помнете Симеонова държава,
езика български пазете свиден!

Достойното ни българско коляно
налива сила в мъжката ни челяд.
Орачи бой последен ще печелят
в полето с кръв изстрадана обляно.

Народът е безимен като зърно,
което млад сеяч в браздите пръсва.
В земята само зърното възкръсва,
земята за сеячи е кахърна.

И пита ни от равнината плодна
опазихме ли славата народна?

9 април 2020 (четвъртък)

6.

Опазихме ли славата народна?
Все тази мисъл нека ви терзае!
Горко на оня в дните що нехае
и не намери диря непреходна.

Във Търновград на Царевец стените
едва подават своите основи,
ала за бъдни зидове готови
те чакат нови майстори във дните.

И аз събрах дюлгери от Балкана,
облъхнати от българския пламък
душа да вдъхнат в зидания камък.
Темел положих – първи ден настана.

Краси небето покрив керемиден.
Люлее майка в люлка сина свиден.

10 април 2020 (петък)

Продължава следващата седмица...

-----------------
Обратно към “Поетичния маратон на Борис Бухчев” ----->>>>>
-----------------