Суша

Суша

Изпиват ме слънчасалите делници,
на ситни глътки бавно ме изпиват.
Пресъхвам като затревена мелница,
в която само мравките се скриват.
Пресъхват и очите, и сърцето...
Надеждата сънува карнавала,
когато вече маските са снети
и своята любов е разпознала.
Лицето на надеждата е бяло...
Нощта у мен изригва изведнъж...
Оглежда се небето натежало
в сълзата след молитвата за дъжд.

-------------

Публ. в “Поети, влюбени в морето”, Антология поезия, Бургас, 2010.

-------------