При археологически разкопки в Долината на тракийските царе, експедиция, ръководена от “българския Индиана Джоунс” – проф. Александър Нешев и младата археоложка Росица Петкова, влиза в древна тракийска гробница, където ги очаква изненада – човек, облечен с тракийски дрехи, неразбиращ нито един от съвременните езици. Съмнението, че е иманяр, се разсейва бързо, единственият език за комуникиране с тайнствения обитател на обекта е древногръцки, който за щастие младата и амбициозна Роси владее добре.
Кой е загадъчният мъж от гробницата и как е преживял погребан през вековете? Дали не е самият Залмоксис, легендарният жрец, за когото се носят легенди, че е открил тайната на безсмъртието? Повече за това ще ни разкаже самата авторка на фантастичната повест “Откритие” – Таня Мир в едно откровено интервю за живота и любовта към творчеството.
--------------
Таня Мир: Трябва да се създадат по-добри условия за изява и развитие на младите творци.
(Интервю на Вероника Павлова, публ. в “ Colours Of Life “)
– Здравей мила Таня и благодаря, че прие поканата ни за представянето на твоята фантастична повест “Откритие” пред читателите на Colours Of Life.bg. Би ли ни разказала малко повече за себе си, за да запознаем читателите си с теб и твоето творчество?
– Здравейте! Таня Мир е псевдонимът, под който избрах да пиша, а през времето, когато не пиша, съм студентка по Право в Софийския университет “Св. Климент Охридски”.
През миналото лято излезе от печат дебютната ми стихосбирка – “Рисуваме вятъра”, съвместно с поетесата Лили Вълчева, а в края на същата 2017-та ръкописът на повестта “Откритие” беше отличен с литературната награда “Еквалибриум” на издателство “Либра Скорп”, която има за цел да подпомага млади автори. Благодарение на нея повестта “Откритие” беше издадена и сега има възможността да достига до все повече читатели.
– От къде се вдъхнови за героите и техните персонажи?
– Един от най-трудните елементи при създаването на художествен текст е изграждането на достоверни образи. Поради тази причина, когато изграждах характерите на герои като Нешев и Роси, избрах да почерпя вдъхновение от мои близки, които познавам добре, за да се получи възможно най-реалистично. В същото време пък други герои – например Севт и Сираков, са по-скоро събирателни образи на хора, които познавам или съм срещала.
– Освен с повестта ти, преди това си се занимавала и с поезия, а в същото време учиш – Право, от колко време твориш и защо реши да се отдадеш именно на литературата?
– Писането винаги е съпътствало всичките ми занимания независимо какви са били те през различните периоди от живота ми. Често хората се изненадват, когато им кажа, че пиша и в същото време съм студентка по Право, но всъщност Правото дава възможност да се срещнеш с различни истории, като по този начин понякога дори служи за вдъхновение.
– Музата понякога бяга от твореца. При теб така ли е и как се справяш с търсенето ѝ, какво те вдъхновява?
– Не смятам, че писането трябва да се случва насила, когато нямаш вдъхновение. С други думи не съм от авторите, които работейки по дадена творба, си поставят норматив или създават режим на писане. Пиша тогава, когато усещам, че мога да разкажа даден епизод по най-добрия начин. Вдъхновяват ме най-често неща, случили се край мен, както и историята, и легендите от български земи. Смятам, че за да пишеш са най-важни две неща – да си добър с думите и да си се срещнал с възможно най-много различни хора и истории.
– Смяташ ли да правиш продължение на повестта си и би ли ни загатнала за твоите бъдещи идеи относно нея? Как би се развило действието?
– Краят на “Откритие” настина остава отворен и признавам, че вече работя по историята на един от героите, но няма да бъде точно, ако го наречем продължение.
– Може ли да споделиш пред читателите ни и един или два стиха от твоето поетично творчество?
– Разбира се, с удоволствие. Бих искала да Ви споделя две мои стихотворения, които намериха място в стихосбирката “Рисувам вятъра”.
Изгревът ще залива морето
Изгревът нежно ще залива морето,
а ти ще ме търсиш в стихове.
Ще чуваш за мене от вятъра и
той ще те води натам, където друг
ме е рисувал по памет в пясъка,
а после ревниво ме е изтрило морето.
Ще знаеш, че съм била нечий сън,
недосънуван, прелял се в песен.
Ще ти кажат, че за някого вече
била съм сълза, обагрила тихо росата.
Но няма да знаеш, че ще бързам
с вълните към залеза, за да стигна
при теб преди мрака и да бъда
за теб твоя единствена муза.
От зори до мрак
От зори до мрак
търси я
точно такава,
каквато си я сънувал.
Преобръщай за нея
умове
и сърца,
и царства.
И насън, и наяве
за нея
все към зората
препускай,
там от ръба да узнаеш,
освен вятъра
друг дали я е имал –
Нея,
Изконната
Свята
и Вечна
СВОБОДА.
– Имаш ли си свои любими литературни автори и кои са те? Защо са ти любими?
– Стремя се да не се ограничавам, като чета само автори от един и същи жанр или епоха. Ако трябва да изброя любимите си автори, то по отношение на класиката не бих могла да пропусна имена като Балзак – типичен представител на реализма с изключителен усет към детайла, както и Пушкин – един от най-големите майстори на словото.
Сред любимите ми автори от XX век несъмнено бих откроила Хемингуей – писател със страхотен стил – изчистен и ясен, увличащ читателя още с първото изречение, а също и Жан-Пол Сартр заради дълбочината в неговото творчество. Тъй като аз самата пиша фентъзи, няма как да не спомена имена като Роулинг и Пратчет, които пък ме спечелиха с умението си убедително да изграждат магически светове.
– Черпиш ли бази за сравнение от тяхното творчество с твоето?
– Не смятам, че даден автор трябва да допуска да бъде сравняван, ако се стреми да създаде собствен стил и оригинално творчество.
– Как прекарваш своето свободно време, в случаите когато не се занимаваш с писане и творене, кои са твоите хобита?
– Обичам да свиря на пиано и китара, да прекарвам времето си с добри приятели. Стремя се да колекционирам хубави спомени.
– Литературата ли би определила като своята най-голяма страст или имаш и други такива, за които би искала да ни споделиш?
– Въпросът Ви всъщност ме кара да се замисля, че може би наистина литературата е голямата ми страст. Тя е начинът ми да изразя възприятията си за света и да кажа онова, което искам.
– За какво мечтаеш в бъдеще относно своето творческо развитие, бихме ли очаквали нова книга от теб и имаш ли вече изградени идеи за нея?
– В бъдеще бих си пожелала да продължа да виждам същата подкрепа и интерес от страна на читателите към моето творчество. Относно бъдещите ми творчески планове, както вече споменах, работя по историята на един от героите от “Откритие”. Ще се въздържа да разкривам повече – само ще загатна, че тя отново ще ни отведе към една малко неизвестна и позабравена, но завладяваща легенда от българските земи.
– Какво мислиш, че трябва да се направи, за да се повиши интересът на младите хора да се занимават с изкуство или литература?
– Не смятам, че изкуството трябва да бъде самоцелно занимание, то е по-скоро плод на вдъхновението, което те тласка да твориш независимо от времето и условията. Въпреки това смятам, че трябва да се създадат по-добри условия за изява и развитие на младите творци. Днес пазарът поставя акцент най-вече върху печалбата и изначално намалява шанса на един млад и неизвестен творец да достигне до своята публика.
В тази връзка наистина имах щастието да бъде получа шанс от едно от малкото издателства у нас, които подкрепят и насърчават младите български автори. Тук бих искала да благодаря на моя издател и редактор, Денчо Михов, благодарение на когото сега “Откритие” достига до своите читатели.
– Според теб има ли някаква “универсална рецепта” за това, как да се превърнеш в успешен автор?
– Едва ли може да се каже, че има “универсална рецепта”, за да се превърнеш в успешен автор. Особеностите на времето, в което живеем обаче са такива, че не е достатъчно просто да напишеш добра книга. Необходимо е да съумееш да я представиш по най-добрия начин на читателите, така че да привлечеш вниманието им сред заливащите ги заглавия на пазара. Задължително е зад теб да стои добър екип – редактор, коректор, графичен дизайнер, които да помогнат на ръкописа ти да се превърне в добра книга. И тъй като споменах екип, искам да благодаря на екипа, който застана до мен и “Откритие” – на Денчо Михов, на Петра Лимоза, която сътвори корицата на книгата, на Моника Бранкович и Светлин Къров, които накараха образите на героите да оживеят, както и на всички, които организираха и работиха по организацията на представянията на повестта. Без тях нищо от това нямаше да бъде факт.
– В заключение какво би казала на нашите читатели като пожелание към тях?
– Бих пожелала на читателите на “Colours Of Life” не просто да мечтаят, но и да не се страхуват да търсят пътя към онова, за което мечтаят.
--------------
Интервюто е публикувано в “Colours Of Life”.
---------------