Това стихотворение

Това стихотворение

На Владо Кецман

Това стихотворение,
което пишем заедно
с мерло върху покривката
и преди нас Омар Хайям е писал
върху глинените чаши.

И този тост, за който съм изправена,
е дълга приказка, разказвана
далеч на Изток и далеч на Юг
и се надявам да не свършва никога.

Ако изгубиш нежната способност да се радваш,
покривката ти ще е бяла, цяла ще е глинената чаша
и Крум ще бъде името на хан, изкоренил лозята.

Ала за мен е
гара, от която тръгва детството с един кино-вагон
и вече близо век пътува, без да съм пораснала.
Ала за мен е
името на изба, край която съм играла
с пръсти лепнещи от сладост
и с пчела в косите.
Ала за мен е еликсир божествен с цвят на макове
и вечност.
Затуй –
това стихотворение,
което пишем заедно
с мерло върху покривката,
навярно
и келнерът след нас ще прочете.

-------------

Публ. в “Поети, влюбени в морето”, Антология поезия, Бургас, 2010.

-------------