Трубадури
На Петър Караангов
Разграбиха душите ни безбожници,
понесли кръстове, хоругви...
А дяволски в очите им искри
на златото примамливия блясък.
... А вековете бели са поели
неистовата скръб на много хора,
които носят във сърцето си и Бога
и праведни са, без да го натрапват.
И идват светли, мъдри трубадури
на глас свещен, развели плащеници...
... И топлите им думи изведнъж
събуждат дъжд във нечие зеници!