Усещаш ли нощта

* * *

Усещаш ли
нощта с изопнати звезди;
страха усещаш ли
между два изстрела,
между две кървища?...

Узряло е пространството и се разцепва като плод;
и въздухът е нажежен;
и пътят – ненаситен...

Вървим по склон, от който са избягали мъглите,
и странни птици с фанатични крясъци,
в отровни клони над отровена земя,
отровна плячка късат
с черни клюнове...

Отчаян гърч...
Задъхан глад...
А долу,
в сянката – запуснати села..
Там, в Гетсиманските градини на покрусата,
молитвите се давят в пот... И преди всеки сребърник
слухти подлец край чужди тайник – след това
пръст съска върху сгърчени тела...

Но е заслужил залъка си – сит е
предателят... И сам, от черния си дом,
през дрямка вижда как, по-тихо от крадец в съседски двор,
пристъпва месецът по ръбестия скат...

А тук –
без път и ореол се сгушваш ти –
беглец от брод до страх, от страх до брод –
правдив, изконен, безутешен
като отронена пред нечий Бог – поредна,
но нищо непроменяща сълза.