Утринна мъгла

Утринна мъгла

Стопи се образът ти, като утринна мъгла
и грейна споменът за твоята усмивка,

за бълбукащия смях, за очите,
преглътнали сълзите,

за думите полегнали между кориците,
с оранжевия залез

на времето изтекло
през порите на младостта ни.