Вълшебната сила и чистота в “На брега на усмивките” на Николета Карпузова

“На брега на усмивките” е дебютната поетична книга на Николета Карпузова. 24-годишното момиче завършва философия във Великотърновския университет “Св. св. Кирил и Методий”, но живее, работи и твори в родния си град. Обича Бургас, морето и всичко, свързано с него. Ето какво заявява тя още в първото стихотворение на книгата:

Ето ме,
тук съм –
на брега на морето,
на брега на усмивките.
(“На брега на морето”)

Типично за младостта Николета се опитва да гледа на света откъм “бялата” му страна и да избягва “черното” и “тъмните краски” в живота. Според нейната “философия”, по-добрата “стратегия” да приемем живота с всичките му добри и не толкова добри страни е “да потърсим чистотата на усмивката”.

С усмивка на лице
можем да градим прекрасни светове.
С усмивка на лице
можем да рисуваме без ръце.

Посланието на Николета към читателя е – да се опита за малко да спре забързаното си ежедневие, свързано с всичко онова, което понякога ни задушава от еднообразния начин, по който се случва. “Искам просто да ти покажа онези така далеч изпратени от нас неща, които имат силата да накарат човек да се усмихне по един необикновен и истински начин. Не ти е нужно нищо друго, освен да отвориш душата си и да потърсиш в нея чистотата на усмивката. Дано някъде из страниците намериш нейната вълшебна сила” – пише в предговора към книгата авторката.

Животът, разбира се, не се състои само от добрини и усмивки. В него присъства и злото, и пошлото, и неприятното... животът като цяло е труден, но ако съумеем да отворим очите си за красивото в него, ще се почувстваме по-добри, по-чисти, а защо не и по-щастливи.

Дали студът ще пуснеш
сърцето да сковава,
или топлината щастие да ти дарява.
(“Топлина и студ”)

А Николета успява да види и почувства красивото, даже и в дребните подробности:

Капчиците дъжд с ръцете улових
и миг прекрасен сътворих.
Времето дъждовно
оставя в мен следи,
че всичко е възможно.
(“Щастие в дъжда”)

И още:

Да виждаш в теб детето
как се радва на снежинка по нослето.
Да усетиш аромата на кафе
рано сутрин
от най-милите ръце.
(“Красивото в света”)

В книгата присъстват откровения, посветени на най-близките и обичани хора в живота на авторката – на своите родители, на сестра си, на покойния вече любим дядо... (“Господ те прибра, / но вярвам че душата ти е в светлина.”) Всички те по някакъв начин са допринесли за оформянето на мирогледа и личността й и с тяхната любов да приеме в сърцето си целия свят – такъв, какъвто е.

Неизменната тема за любовта също заема своето място в поезията на Николета. За нея любовта е навсякъде около нас, стига да успеем да я забележим. Когато сърцето ни е отворено и неопорочено, изпълнено с доброта, то неминуемо ще открие пътя към чистата неподправена любов. Тази сакрална любов, съчетана с добротата, е движещата сила, която ще спаси света.

Обичайте навред и без отчет.
Любовта не я пестете занапред.
Света да спасим ще съумеем,
стига само Доброто с Любовта в едно да слеем.
(“Благодаря”)

Поетичната книга на Николета е многолика и емоционално зареждаща, в нея се редуват и усмивки, и тъга; и копнежи, и самота; и любов, и омраза; и огън, и лед... И всичко това, може би за да покаже целия конгломерат от мисли, чувства и настроения, побрани в душата на авторката.

Хвърчат си мислите една през друга,
но питам себе си сега
как път една към друга да им събера.
В отговор мълча.
(“Тишината в душата”)

И може би понякога имаме нужда да замълчим, за да се осъзнаем. Помагат ли думите, пречат ли, необходими ли са или излишни? Злато ли е мълчанието? Може би да, може би – не. Но при всички случаи има моменти, в които е по-уместно да помълчим.

Да мълчим е тъй приятно
и без думи разговора си да споделим.
Мълча ли, чуваш ме.
Мълчиш ли, чувам те.
Кому са нужни думите?
(“Без думи”)

Да пожелаем “попътен вятър” на новата книга, а на авторката – много дръзновение и плам “на брега на усмивките”, да остане вярна на себе си, да продължава да твори и да успее да открие своето съкровено място – там някъде на брега на  щастието!

-------------
Николета Карпузова, “На брега на усмивките”, Бургас, 2019.
-------------