Вечерен полет

Вечерен полет

Пореден самолет прелита
над моя дом, над моя бряг
и аз дочувам “Компарсита”
и танц обичан виждам пак.

Да бъдем с теб в едно казино.
Не сме танцували до днес,
упойвани от светло вино.
Ела и в този ритъм влез!

Очакването е красиво.
Ти знаеш, че те чакам тук.
Прегръдката ти порив влива
в обичания танцов звук.

Ах, тази вечерна представа
от месец август в лунен час!
Душата лятно се предава
и завладява ме екстаз.

19 август 2019 г.

Наздравица

Налей ми малко узо, поведи ме
из някаква градина в южен склон,
където ще повтарям твойто име
с упойващия дъх на анасон!

И нека бъде необикновено,
дори и нереално да е то,
сърцето ми ще е от теб пленено
и залезът ще ти дари злато,

единствено на тебе, моя мила.
Какво предимство!
В светла роля влез
и ти ще имаш чест и власт, и сила,
като любима на самия Крез

20 август 2019

Всеки ден

Всеки ден, всеки ден заслужава
да получи и стих, и куплет,
като нов осветител минава,
за да види, че всичко е в ред.

Той оглежда отгоре нещата
над поле, над града – всеки кът
и се радва, че днес на земята
предоставя на хората път –

на работника към строежа,
на учителя към класа,
на пилота – простор за летежа,
на градините – свежа роса.

През прозорци навред той поглежда
и събужда и мъж, и жена,
той на болните дава надежда
и на тъжните светлина.

Той желае щастливи минути
за децата в градина и в двор,
Осветителят хората буди
да се радват на слънчев простор.

Но понякога някой (защо ли?)
върши нещо като в тъмнина.
Във света за опасните роли
Осветителят няма вина.

На земята ни той се явява
да постави нещата наред,
затова всеки ден заслужава
нещо повече от куплет.

21 август 2019

Заесенява

Преображение премина – погледнете
различни са и нощите, и дните,
различен образ има всяко цвете
и в жълто оцветяват се горите.

Морето към брега изпраща вече
със прилив водорасли и медузи
и хората наблизо и далече
за есента говорят помежду си.

Това е чудото на кръговрата.
На нас – да го приемем ни остава.
С по-есенно вълнение душата
дни колоритни днес ни обещава.

22 август 2019

Петък

Колко често в дните годишни
се ядосваме за неща,
дето били са просто излишни,
част от земната суета.

И човекът отпосле разбира
и постфактум се плясва в чело,
за утеха изпива по бира
и завърта деня-колело.

И потегля към другата гара
и с ясен извод за грешния свят,
но след време отново повтаря
всяка грешка, дори на квадрат.

23 август 2019

-----------------
Обратно към “Поетичния маратон на Борис Бухчев” ----->>>>>
-----------------