* * *
Видях жена с коса на глухарче –
ефирна и нежна – хвърчаща –
на картина, от майстор изписана,
като факел с глава горяща.
Вървеше, по-скоро танцуваше
с походка на вихрен вятър,
косата й се вълнуваше,
като в неземен театър.
Мъжете я гледаха унесени,
с чувство за нещо възвишено,
следваха косата й омагьосани
и я аплодираха искрено...
От аплодисментите глухарчето
полетя все нагоре, нагоре –
не си намери другарчето
и се превърна във спомен...