Времето в мен

Времето в мен

Бързо минава времето мое.
Бързо връщам се в детството свое.
Бързо унасям се в спомени сладки,
бързо разплаквам се, тихо ридая.
Бързо усмихвам се – цветно  мечтая.
Цветно сънувам и се заричам
в бъдещето си да не надничам!
Времето кани ме да поиграем –
ще му откажа...
... не, не, не смея, не искам.
Знам, че все някога ще трябва спирачки да сложа,
уви, няма 20-годишна жена в моята кожа...
Искам да бъда сега, и утре, и после
пъргава, бърза и без лимитна на  време,
за суетата край мен да ми не дремe.