На границата между човешкото и божественото в романа “Вяра” на Таня Шомова

Романът “Вяра” е третата книга на Таня Шомова, след поетичната “Противоречия” и сборникът с разкази “Обсесия” (удостоен с наградата за дебют “Еквалибриум”). И тук авторката остава вярна на противоречивите схващания за подредбата на света, цивилизацията и въобще човешките взаимоотношения в паралел с божествените. Книгата е смесица от персонажи – хора и богове – вплетени в хаоса, наречен живот, всеки от тях със своите стремления за равновесие и собствени тълкувания на понятието справедливост.

Действието обхваща един огромен времеви диапазон, от няколко хиляди години преди и след нашето съвремие. Започва от самото “начало”. Генезисът, когато извънземни се настаняват на нашата планета и сключват споразумение с тукашното население – да им предадат мъдрост и знания, а в замяна да получат земни девойки, които да продължат рода им и да създадат нова цивилизация на планетата. В този ред на мисли се оформя постановката – богове, полубогове и хора, които са съответно извънземни, техните потомци от “смесени” бракове, а на най-ниското стъпало в йерархията остават обикновените земляни.

Главният герой в повествованието е единият от синовете на цар Симеон – Боян Мага, брат на св. Иван Рилски и на престолонаследника на Симеон – цар Петър. А главната героиня е млада българска историчка от Академията на науките, посветила се на изследванията на богомилското движение. В книгата са вплетени прераждания, преминавания в различни измерения през порталите на времето, срещи с различни по ранг божества, светци, пророци и мъдреци, и в крайна сметка двамата се срещат в тунелите на времето в недефинирана епоха.

Специално внимание е отделено и на богомилите. Кои са те, какво е тяхното учение, тяхната вяра и влиянието им върху водещите течения в световните религии? Съществуват ли херосите, или андроподемоните, и наистина ли те са душите-балансьори в отвъдното?

В романа като главен персонаж е синът на музата Калиопа и на полубога, владетелят на реките и езерата, Еагър – Орфей и неговата любима Евридика. Една колкото човешка, толкова и божествена връзка, осъдена на редица изпитания, непосилни даже като помисли без силната изпепеляваща и носеща смисъла на живота любов. Представен е в по-различна светлина опитът на Орфей да измъкне от подземното царство своята любима Евридика, както и спогодбите му с Хадес и висшите гръцки богове.

И тук се откроява въпросът: Какво е смъртта? Окончателен край или продължение на живота в ново пространство и време след преходите в тунелите на времето? Орфей и Евридика са осъдени да бъдат разделени в своето време, но преминали през изпитания, през редица прераждания и усъвършенствания, с цялото си себеотрицание им е отредено да се срещнат преродени и да бъдат заедно в друго време, с други самоличности. Ще се познаят ли? Ако любовта им е истинска, те ще се преборят и със себе си, и със злото, и с доброто, и ще победят, ще преоткрият себе си.

В романа присъстват като персонажи както главните богове Йехова, Зевс, Амон Ра, Один, Тор, даже и прабългарският Тангра, така и по-ниските по ранг “редови” божества Дионис, Хадес, Хермес, Хера, Афродита... както и Исус, съпругата му Мария-Магдалена, неговият любим ученик и верен сподвижник апостол Йоан Богослов (представен в малко по-различна светлина – не точно като “ученик”, а като съветник и наставник, и балансьор между добрите и не съвсем добрите помисли и действия на своя “учител”). А Дяволът? Той просто не съществува. Злото, което той олицетворява, е измислица на боговете, за да се поддържа равновесие между хора и богове и в междучовешките взаимоотношения. В опит за равносметка за един от главните богове се отбелязва:

Когато пристигна, Раят беше на земята. Предпоставките в хората да го достигнат бяха безброй. Това, което трябваше да направи, бе да им даде обратното на Рай, за да поддържа баланса. Така създаде Ада. Явно се бе престарал, защото адът му бе перфектен. Толкова перфектен, че хората доброволно живееха в него и буквално се избиваха един друг, за да затънат все по-навътре в кръговете му.

А в личен разговор Йоан заявява на Иисус:

– Сатанаил не може да съществува без теб. Нито ти можеш да съществуваш без него. Вие сте едно. Вие сте Единството. Ще дойде денят, в който ще пребъдете.

В романа “Вяра” Исус не е безгрешният, първороден, единороден и единосъщен син на Бога. Като изряден съпруг на Мария-Магдалена и добър баща на техните деца в него се сблъскват противоречиви чувства. Съзнаването, че в стремежа си да направи добро е влошил нещата, е в основата на неговата неудовлетвореност. Разочарованието, че неговата саможертва е разтълкувана неправилно и води до повече злини, изважда на преден план у него лошата страна, побеждавайки добрата.

Опитите на нашите герои, подкрепени от Тангра, за внасяне на ред и отърсване от злото разгневяват гръмовержеца Зевс и той, за да ги усмири и откаже от безсмисленото за човечеството благодеяние, самоуверено заявява:

– Аз съм Йехова, Яхве, Амон Ра, Один, Тор, Зевс и всяко друго върховно божество, за което можете да се сетите. Освен това обаче съм и Сатаната, Луцифер, Сатанаил, Падналият, предводителят на Сивите и въплъщение на всяко зло, което се е раждало и ще се роди на земята и в човешките помисли.

Точно както е казано в Светото писание: “Аз, Бог, върша всички добрини и злини на Земята...” (Исая 45:7).

И още:

Аз открих света и вас, а после с помощта на знанията и технологиите, които имах, ви пресъздадох по свой образ и подобие. Аз съм истината и лъжата. Злото и доброто. Черното и бялото. Аз съм създателят и унищожителят на всичко.
...
Аз бях Богът и Дяволът. Аз съм Богът и Дяволът. Трябваше да ви предоставя възможности, от които да избирате. Трябваше да ви дам възможност да поемете сами пътя си и последиците от него. Иначе щях да наруша баланса и да ви убия. Да ограбя душите ви.

И хиляди години след съмнително правилната саможертва, какъв е резултатът, докъде е стигнало в своето развитие и морална извисеност “спасеното” общество?

По екраните наоколо светеха различни красиви лица, които нямаха нищо общо с реалността. Всяка снимка и видео бе преминала стотици обработки, за да изглежда всичко на нея перфектно. Затова хората мразеха себе си. Защото виждаха илюзията за перфектност и искаха да й подражават. Даваха всичко, за да изглеждат като перфектния модел или звезда, а те дори не бяха истински. И хората, забравили за душата си, се чувстваха грозни, жалки, тъжни, недостатъчни, нежелани.

Романът “Вяра” определено ще предизвика разнородни реакции в читателите – от гняв и възмущение при ортодоксалните последователи на “правата вяра”, до размисъл и одобрение при свободомислещите. Атеистите вероятно биха го възприели като елегантен начин да подбуди у тях поне мъничко отклонение от сляпото им религиозно отрицание. От “осъждане на кладата”, през одобрение, до размисъл и възторг. При всички случаи няма да бъде приет равнодушно.

А какво се случва в края на романа при тази пъстрота от божества? Побеждава ли доброто или злото се оказва по-силно? Ще успеят ли “добрите сили” да създадат един по-хуманен свят, да насочат мисленето на индивидите към добруване на обществото, а не единствено водени от сляпото себелюбие? Това ще разберете след като прочетете книгата. В нея е описан един от възможните варианти на развитие през конкретните преходи в тунелите на времето. Ако този вариант не ви харесва и е неприемлив за вашите разбирания, опитайте да предложите по-удачен. Дали ще успеете или не, не е толкова важно. По-същественото е, че романът на Таня Шомова ви е приканил към размисъл и оценка. А каква по-добра оценка за книгата от това, да подтикне читателя да преосмисли себе си, своето съществуване и да се постарае да се пребори с “дявола” в себе си и да стане по-добър!

-----------------
Таня Шомова, “Вяра”, роман, изд. “Либра Скорп”, Б., 2023.
-----------------