Юлия Георгиева: Знаем кой е истинският Шекспир и можем да го докажем

В годината, в която светът празнува 400 години от смъртта на Уилям Шекспир, двама автори от Бургас представят своето проучване, кой би могъл да бъде истинският Шекспир. Според Юлия Георгиева и Атанас Георгиев, това е Джордж Кери – внукът на Мери Болейн, по-голямата сестра на английската кралица Ан Болейн и втора съпруга на крал Хенри VIII.

Роза МАКСИМОВА, вестник “Компас”, Бургас

------------------

Юлия Георгиева: Знаем кой е истинският Шекспир и можем да го докажем.
(Интервю на Роза Максимова, в. “Компас”)

– Юлия, как се роди идеята да се впуснете в изследване личността на Шекспир? Знам, че това е плод на 3-годишен усърден труд. Защо точно Шекспир?

– Според мен и колегата ми Атанас Георгиев, случайни неща няма. Преди около три години, когато започнахме да се занимаваме с темата, бях прочела книгата на Иля Гилилов “Играта Уилям Шекспир или тайната на великия феникс”, в която той смята, че Шекспир са били двама души – граф Рътланд и съпругата му, като привежда доказателства от поемата на Шекспир “Фениксът и гълъбът”. За нас тезата звучеше неубедително, най-вече защото не можеше да отговори на три важни въпроса, на които изследователите на Шекспир търсят отговора и до днес. А именно – кой е “русият ангел” и коя е “Розалина – смуглата лейди” от сонетите му и къде са “седемте изгубени години” на Шекспир. Когато казвам, че случайни неща няма, имам предвид, че ровейки се в интернет да науча нещо повече за поета, попаднах на това, че патрони на трупата на Шекспир са били баща и син от една фамилия, която е била високообразована и много близко до английската корона. Това е синът на Мери Болейн – Хенри Кери, барон Хънсдон и неговият първороден син – Джордж Кери, втори барон Хънсдон. И двамата отговаряха по произход, образование и възможности на психологичния портрет на Шекспир, при това от портрета на Джордж Кери ни гледаше интелигентен мъж със старателно изрисувани руси къдрици. Когато започнахме задълбочено да проучваме живота на двамата Кери, стигнахме до извода, че вероятността Джордж Кери да се окаже истинският Шекспир е много голяма.

Втората отправна точка бе, че ако Шекспир е решил да остане анонимен пред света, трябва да е имал много сериозна причина за това. Не е в стила на един здравомислещ, отговорен, интелигентен и силно талантлив човек да скрие така добре самоличността си от света само заради играта, наречена живот, както ни предлага да мислим Иля Гилилов. А със своето творчество Шекспир ни показва, че не е някой леконравен, целунат от съдбата автор, който си играе с нея на криеница, а точно обратното. И пак повтарям, трябва да е имал много важна причина да скрие истинското си име от света. Останахме силно изненадани, когато разбрахме, че Джордж Кери е заболял и починал на 56г. от сифилис. Тази “срамна” не само за онова време болест е достатъчно основание да скриеш от света самоличността си дори ако си гениален автор, за да не навреди на доброто име на семейството ти, и на творчеството ти.

Така взехме решението да проучим живота на внука на Мери Болейн и потърсим доказателства в документи и творчеството на Шекспир, че именно той е великият бард.

– Много шекспироведи са посветили голяма част от живота си на разкриване тайната около личността на великия английски поет. С какво вашият труд се различава от техните изследвания?

– С това, че още от самото начало вярвахме, че трябва да има пряка връзка между автора на пиесите и тяхната реализация като театрални постановки. Много трупи са фалирали по онова време, но както посочва един от известните изследователи на Шекспир – Бил Брайсън, трупата на Лорд Чембърлейн е била непрекъснато във възход. Дори става по-късно първата и единствена трупа с кралски статут. Защо? Защото нейните патрони – Хенри и Джордж Кери, са я поддържали финансово винаги, за да работи безотказно. Тя е била като духовния стълб на Джордж, да не рухне психически, когато е разбрал, че на 33 години е заразен от сифилис. Той остава анонимен като автор, а пред света е поставен Уилям Шекспир (по-точно фамилията е Шакспър, защото истинският Шекспир се подписва като автор с “шейк-спиър”, което на английски означава “пронизващото копие”). Той пристига от Стратфорд в Лондон по молба на лорд Хенри Кери, да се грижи и помага на сина му.

И с това, че не вярваме в т.н. суперартистичност или свръхинтелигентност на този велик гений, при която да стигне до степен да си създаде измислен образ в реалния живот, само заради начина по който гледа на живота – като една велика игра. Който е запознат по-добре с творчеството на Шекспир, ще разбере веднага, че той не може да е такъв човек.

– Твърдите, че имате доказателства за истинската самоличност на Шекспир. Как ще докажете правотата си?

– Едно от доказателствата за това, че Джордж Кери е истинският Шекспир, е неговото творчество. В сонетите си той се е описал много подробно, както и е посочил заболяването си – сифилиса. Никой поет не пише случайно за сифилиса, освен ако няма сериозна причина за това.

Но по-важното е, че силно вярваме, че оригиналите на творчеството на Шекспир съществуват и могат да бъдат намерени. Разбира се, с помощта на наследниците на рода Кери и на английската държава. Защото тайната на Кери е била толкова старателно скрита, че дори и най-близките от семейството не са знаели, че той е истинският Шекспир. И затова никой не е търсил в тази посока. Даваме си сметка, че за много хора това може да звучи доста авантюристично, но ние вече намерихме много доказателства за Кери – “Шейк-спиър”. Това ни дава увереност да продължим напред.

– Какви източници използвахте при изследването си? Освен интернет, вие сте посетили и множество библиотеки и замъци във Великобритания. Лесен ли е достъпът до там?

– Когато читателят се запознае с историята на Джордж Кери, ще разбере, че той съзнателно се е стремял да остави по-малко писмени документи зад себе си, за да не бъде разпознат по почерка. Ако има съхранено нещо останало от него, то би се намирало в Националния архив на Англия – отделението за манускрипти, Британската библиотека, Бодлейнлайбръри в Оксфорд. Както и библиотеката за манускрипти в замъка Бъркли. Това са местата, които съм посетила до момента, за да търся документи, свързани с рода Кери. Всичко което намерих, е на старинен английски и голяма част от текстовете трябва да бъдат “транскрибирани” на съвременен, достъпен за ползване език. За това са необходими специално подготвени хора, които за моя радост открих, че има и в България. Някои текстове още не сме ги разчели, но смятаме, че те няма да променят историята на Кери, а могат само да я допълнят. В двете части, които предлагаме за публикуване във вашия вестник, сме я описали достатъчно подробно. Има и трета част, която ще завършим, след като намерим още някои доказателства, но засега ще я запазим в тайна.

Иначе, самото проучване е много вълнуващо, особено що се касае до личността на великия поет. Когато държиш в ръцете си документи, подписани лично от него или от ръката на кралица Елизабет, си мислиш какъв късметлия си да се пренесеш в онова време, докосвайки ги и ти. Ако успеем да извървим пътя до края и наистина открием оригиналите на Шекспир, тези “малки стъпки история” ще останат завинаги в спомените ми.

– Изобщо съществувал ли е поет и драматург на име Шекспир?

– Отговорът е еднозначен – да! Въпросът е кой точно е бил? Вярваме, че нашата история и доказателствата, които посочваме, са най-вярната версия за него, защото отговаря и на неотговорените до момента въпроси за живота му. В момента издирваме наследниците на Джордж Кери и именията, в които е живял родът, защото смятаме, че в едно от тях се намират оригиналите на пиесите му.

– Кое ви шокира при вашите проучвания?

– Бихме казали, невероятното благородство и чувството за чест и достойнство на фамилията Кери. И бащата – Хенри, и синът Джордж са се отказали от трона като преки наследници, в името на мира и благоденствието на народа си. По-късно, Златният век на Англия, при царуването на кралица Елизабет – полусестра на Хенри и леля на Джордж, доказва колко вярно са постъпили. Това са били хора със силно развита интуиция, безотказно заставайки зад истината, за да опазят мирното бъдеще на държавата си. Затова и Джордж Кери като “пронизващото копие” изповядва това семейно верую в пиесата си “Ричард III” със словата на Ричмонд:
И никой да не види земен плод, смутил мира на тоз народ.
Мирът междуособия лекува, да бъде мир докато свят светува!

– Как си обяснявате факта, че Шекспир е криел истинската си самоличност?

– Имал е три причини да го направи. Едната вече я посочихме – сифилисът. Останалите две читателят ще ги открие в бъдещата ни книга. Нека не му отнемаме това удоволствие. И трите са били достатъчно сериозни и затова сме озаглавили книгата си “Живот зад маска или непознатият Шекспир”.

------------------

(Интервюто е публикувано във в. “Компас”)

------------------