За Бог, Луцифер и феномена Магура

За Бог, Луцифер и феномена Магура
Откъс от книгата “Лунен възел”, изд. “Либра Скорп”, Б., 2020.

Според богомилите Луцифер е строителят на видимия свят. Той е могъл да построи всичко, но не можел да му даде живот. Затова се помолил на Бог да даде душа на творението му и Бог изпълнил молбата му.

Затова се казва, че тялото е от дявола, а душата от бога.

А самият Луцифер, който светел като самото съвършенство, намразил хората, защото те нямали неговите граници (те можели да изразяват свободно своята воля и да му „се отварят“). Според Петър Дънов единствено хората могат да съществуват на четири нива: на животинско, на човешко, на ангелско и на божествено. В този смисъл Луцифер е ограничен спрямо тях и той не може да разбере и съществува в останалите нива, защото той е от ангелския свят. Ангелите разбират абстракции, но не разбират бързането на хората, тяхната нервност при наближаването на краен срок за нещо. Животните разбират бързането на хората, но не разбират абстракции – например чертеж на водопровод. Но както знаем Луцифер не е обикновен ангел.

Дотук с богомилската легенда, защото не знам повече от нея...

...

Моето лично мнение е, че човеците в този момент, на това място (предполагам, а по-късно ще стане ясно защо, мястото не е планетата Земя) са започнали да стават арогантни. Като едни малки деца да не слушат, да отговарят (всеки, който има деца, знае колко е дразнещо, да кажеш на детето какво е най-добро за него, с мил глас и усмивка и то да казва: Не! Няма! Ти нищо не разбираш). Човеците имали ангелски ум, но можели да изразяват волята си и да творят. Те (по моему) решили да празнуват своята гениалност по дразнещ всички начин или както е описано в Библията – като построят Кула – Вавилонската кула. Те били толкова умни, че заменили камъните с тухли, а калта със смола. Тук вече тяхната арогантност достигнала и засегнала Бога. Този път Бог не си затраял, а им дал урок, както майка се кара на децата си и ги наказва – никой не смее да мръдне или да каже нещо. Като прибавим и Адам и Ева, гоненето от рая не е ставало само веднъж.

...

Има една пещера в България, която има доста скални рисунки и наскоро Кирил Кирилов успя да ги разчете. Тази пещера се казва Магура. Ако изгледате всички клипчета с него, ще останете впечатлени. На един от клиповете Кирил Кирилов казва: „Най-хуба­во­то на Магура е, че тези рисунки, символи, статуята на Богинята майка реално съществуват.“ Не ги е нарисувал той, не е история от рода – една жена ми каза. Те са си там. Той казва, че по Земята съществуват общо двадесет и два обекта, които се наричат Магура и те всичките съдържат препратки към Богинята майка. Съществуват нейни символи вътре в тях; те са пещери, хълмове или езера (водни басейни), но само в България, само в двадесет и два обекта. Самата българска Магура е пещера, на хълм и вътре има езеро. Дори писмените символи на Магура предшестват всички известни писмености, а българската азбука, известна като кирилица, е пряко копирана от писмеността на Магура, а самите букви леко художествено дооформени, за да изглеждат така, както ги познаваме днес.

На входа на тази пещера има каменна скулптура, изработена от много древни времена, на жена. Тази скулптура на древните хора е наричана от местните – „Маймунска глава“. Според тълкуването на рисунките от Магура на Кирилов тази Маймунска глава всъщност е великата Богиня майка. Според рисунките от Магура тази Богиня майка е съществувала в плът и кръв и е изглеждала точно така, както е нарисувана вътре и както е скулптурата отвън – около четири метра висока. Тя е носила шапка с форма на буквата „Т“, което според разчитането на Кирилов значи наличие на знание, умение, учител. В наши времена абитуриентите и абсолвентите по целия свят носят на своето дипломиране тоги и шапки „Т“. А нашият прародител от „списъка на Сим“ е Тара – имаме съвпадение на „Т“. Доказателство, че става дума за една и съща жена (Тара и Богинята майка са един човек), за мен, е имената им. „Т“ над главата ѝ, както е показано в Магура, и „Тара“ в Библията. Може би това е и името на Богинята майка на Земята – Тара.

...

Около Магура Кирил Кирилов е намерил, че се намира една от малкото църкви в света, изографисана според богомилските легенди. На тази църква е изобразен Иисус Христос да създава света и да го подрежда разумно, но, разглеждан в контекста на метода на Кирилов, съществуват препратки към Богинята майка, а оттам и към Оракула. Христос на тези стенописи е облечен – той крие тялото си, разположен е като Богинята майка – гледа надясно като останалите демонични същества (според Кирилов демоничните същества имат цел, преднамерени са и това, което споделят с човеците, е силно преценено) – тоест той прави извода, че този Христос всъщност е дъщерята на Богинята майка. В астрологията скромната мома, която върши работа и служи безусловно, която е известна със своята духовна и физическа чистота, хладен ум и пресметливост, е архетип Дева. Според рисунките от Магура началото на времето на човеците на Земята е точно епохата Дева. От казаното дотук, предполагам следва, че по времето на предишната епоха се е взело решение за съдбата на човеците. Според пътя на душата през Зодиака предишният знак е Лъв. Тогава е бил купонът на живота на човеците, били са „деца“, правили са пакости и са хитреели на дребно. Мястото не мога да кажа със сигурност, но е било много „забавно“. Но лятото на Лъва е свършило и купонът е свършил. Проблемът не е, че партито е свършило, а че е съмнало. Иронията е, че планетата на Лъва е Слънцето и че то изгрява и осветява не партито на Лъва (обикновено помпозните партита са през нощта), а зазоряването. Идването на Слънцето започва с Девата, тя прави разликата, промените са видими и осезаеми. На зазоряване обикновено е най-студено, но с изгрева вече нямаме нужда от изкуствена светлина и топлина – получаваме ги даром. За съжаление, това, което е било актуално на тъмно, изглежда нелепо на светлината на Слънцето. И в този смисъл има смисъл понятието, че дните са черни (защото съмненията и усилващите фалшивия блясък светлини се разтопяват и бледнеят на фона на Слънцето), а нощите – светли (било ни е хубаво да си стоим без усилия в невежеството ни). Според космическия ред предишната епоха преди Дева е Везни. Везните са знакът на партньорствата, на сарказма, на откритите врагове, на адвокатите, на мира и тишината, на луксозните вещи, на любовта. Везните също обичат блясъка на нощните партита. Вероятно от партньори човеците и техните съквартиранти са станали открити врагове, започнали са войни между тях, оправдавали са се с действията на другия. Може би човеците не са били благодарни за това, което са имали досега, и са постъпили глупаво, били са груби и саркастични, когато не е трябвало. В желанието си да спечелят, да са прави, невинността им се е изродила в невежество, защото са започнали да изливат негативните си емоции върху сътворението – те са го използвали за разрушение на себе си и съквартирантите си (предполагам), да обясняват неща, които не разбират, по повърхностен начин, започнали са да говорят „бисери“ (което неминуемо не е подминато от техните съквартиранти), започнал е синтезът на рационализация на сътворението и някъде в гнева на някого се е появил вирусът на тъмната страна на невежеството. Този вирус се нуждае от пламъци – трябва му посредственост, треска и гняв. Тъй като всички са били във война, температурата на всички е висока и всички са го хванали. От Аниме Матрицата знаем, че хората губят и тази война и са принудени да влязат в матрицата. В нашия случай отново да ни изгонят от рая и да ни пратят сами, със своите болести и зависимости, изолирани от останалия свят (един вид под карантина) на ново място, та дано ни мине треската, гнева и посредствеността – да се научим да не говорим глупости, посредствеността да не я приветстваме и да се изчистим от злоба. Дали сме стигнали в Дева от Везни или от Лъв, няма голямо значение, защото и двата знака издигат в култ любовта и за любовта правят всички останали свои трикове – ласкави думи, грим, светлини, партита, брак, луксозни вещи. Човеците са се провалили в любовта, в партньорството, творчеството, в изразяването на чувствата си. На Земята трябва да се научат и на тях.

Дошло е време да се изтрезнее, да се почисти и подреди. Никой човек не обича чистенето (по мое мнение), човеците се научават по принуда да почитат чистенето. Още по-малко харесват абстиненцията/ махмурлука от липсата на сладките плодове от предишната епоха. Може би сме си нацапали душата и тялото с мръсотия, която не можем да преработим и ни е разболяла в известен смисъл. Може би тази мръсотия ни е променила и ни е отдалечила още повече от нашата същност и замисъла на сътворението. Явно, за да празнуваме царски или за да се глезим с луксозни плодове, сме взели по-големи кредити, от колкото можем да платим, явно сме изпочупили не само вазите на баба си, за които майка ни ще се сърди, но също и важни отношения със себе си и своите съквартиранти в този момент – предполагам потомците на Сим, ангелите и Луцифер. И предполагам нашата „доставка“ на Земята е нашият урок – да се научим да ценим каквото ни е дадено, колкото и малко да ни изглежда; да израстем желанието на „тиквите“ (без усилия да твърдим, че знаем и разбираме от всичко) и за приблизително 70-те си години на Земята, да станем дъбове (да сме устояли на трудностите в живота, да се радваме на новите си умения); да пестим ресурси, за да ги управляваме разумно; да се научим да служим безусловно като ангелите и както ние твърдим, че можем; да изтърпим чистата логична критика, която ще ни разкрие болезнени истини за нашите обективни слабости; да се почистим духовно и физически (душата е от Бога, а тялото е Божи храм – да остане храм, а не място за нелепи и неуважителни дейности спрямо неговия създател – Луцифер). Така, че ако осквернявате душата си с нечисти желания, наскърбявате Бог, а ако вредите на тялото си със своите „гениални“ приумици, вие обиждате неговия създател – Луцифер. Аз нямам толкова смелост да кажа, покажа или да твърдя, че творението на Бог или Луцифер има грешки и че ако се възползвам по мое усмотрение от тези „грешки“ никой нищо не може да ми направи, защото аз мога да правя каквото си искам. Може би, ако така смятаме, е редно да се смирим, да не говорим глупости и да се извиним на Бог и на Луцифер.

...

Падението на човеците се състои в това, да загубим самоличността си вследствие на неразумно управление на собствения си елемент огън. Гарантирано е изгарянето в илюзии от употребата на вълшебни билки/ прахчета/ шишенца/ деликатесна храна. Или мля­ко­то, което реалността и разумността произвеждат, ни вдъхновява да продължим да търсим себе си и нови усещания в себе си. Падение е, нашите инстинкти не само да ни предупреждават за беда, а постоянно да бият тревога. Страховете ни да ни превземат. Да презираме културата и традициите един на друг поради неясни причини. Да изглеждаме като стада маймуни, които воюват за територия и които са толкова умни, че не се целят с дървета и кокосови орехи, а с истински бомби.

Ние, човеците, не сме умопомрачени маймуни, които водени от жажда за власт, по чудо сме оцелели от тъмнината и лишенията, и от лудост неминуемо давим себе си и планетата си в собствения си мрак. От пещерата Магура знаем, че човеците на Земята са изградени от три несъвместими части. Нека откажем тези вълшебни билки, които ни учат, че само за една от трите части има място в бъдещето – според мен имаме бъдеще само ако и трите части останат в пълна изправност заедно. В действителност, нека приемем и трите. Да отстояваме себе си и да не даваме повече шансове на някого, който ни омаловажава или рамкира в една или две части. Нека пием млякото на човешката култура вместо отровните коктейли от страхове и абстиненция. Нека не забравяме, че сме добили това мляко с кръв и пот, а не срещу шепа обезстойностени пари или даром. Нека покажем на Дарвин, че ние, човеците на Земята, произлезли от Тара, сме всъщност дошли от звездите.

--------------
Публ. в: Надежда Колева, “Лунен възел”, изд. “Либра Скорп”, Б., 2020.
--------------