За Десислава Дюлгерян, за вампирите и любовта

Всичко започва като че на шега – като влюбване, като малко бягство от школските тестове, формули, но само наужким. И както казват: “Първата любов ръжда не хваща”, така се случва и с Десислава Дюлгерян – любовта й към вампирите и всичките им производни в паралелния им свят се разраства в годините и от кратка новела за вампири, вторични, преобразени се превръща в огромна трилогия за неземни същества, за йерархията в техния свят, за любов, за предателства и справедливо възмездие.

И въпреки многото кръв и насилие, ти се иска да не спираш да четеш. Въпреки жестокостта и студенината на героите, се влюбваш в тях и ги заобичваш. И така неусетно романът на Десислава Дюлгерян “Преобразена” ни преобразява. И ни се иска да има още. Защо пък не!?

Роза МАКСИМОВА

---------------

Десислава Дюлгерян: Темата за вампирите е благодатна и неизчерпаема.
(Интервю на Роза Максимова, в. “Компас”)

– Разкажете ни за себе си, Десислава. Вие сте химик по професия, на написахте един голям роман в стил фентъзи. Как ви помогна професията при написването на романа?

– Животът ми предложи доста предизвикателства, повечето които посрещнах с отворени обятия и използвах, за да се впиша в средата и сред хората, с които учех и работех през годините. За жалост образованието, което завърших, няма нищо общо с професионалните ми занимания днес, но ако се замислим, не съм единственият човек, който променя коренно решението си впоследствие. Съвсем логично химията, като една точна наука, не намери отражение в творческия процес на писане, но пък от друга страна други науки като например медицината и астрофизиката, се вмъкнаха в трилогията поради интереса на героинята и развитието на сюжета. “Преобразена” е писана в продължение на четири години и за да звучи всичко правдоподобно, се е налагало да снемам доста информация и да чета странична научна литература...

– Откога е интересът ви и любовта към фантастиката?

– Чета фантастика и фентъзи от детска възраст. Нищо случайно няма във факта, че и трилогията е фантастика/фентъзи. Все още ми е трудно да дам еднозначен отговор на въпроса – в какъв жанр е написана историята за Диана Василева.

– Романът ви “Преобразена” потопява читателя в един паралелен свят – на вампири, преобразени, мелези, стратези, наблюдатели, който е изграден на строга йерархия, строен ред и хармония. Героите ви вампири са изненадващо добри, чаровни (поне в първата част). Така ли си представяте бъдещето на човешката раса, в такъв свят ли мечтаете да живеете?

– Колко неочакван и вълнуващ въпрос! Мисля, че мнението на читателите относно вампирите коренно се променя от книга първа към книга трета, в обратен ред – също. Винаги трябва да се внимава, когато се вижда една лъскава и красива опаковка. В повечето случаи зад нея стои прикрита и некачествена стока. Може и да изглеждат перфектни, но вампирите са твърде далеч от перфектността. Темата за извънземните и евентуалното им нашествие на Земята е вълнувала човека още откакто е започнала “ерата на космонавтиката”, но в “Преобразена” мирогледът е насочен по-скоро навътре в ценностите и недостатъците на човешката природа, а не към агресията отвън, пък било тя и изиграна от инопланетяни. Мечтая да живея в свят, в който няма да се страхувам да включа телевизора си или да избягвам умишлено постове в социалните мрежи; или да си затварям очите за просяци; или да ме е страх, че вечерта някой ще ме нарани, докато иска да ме ограби... Зад всичко това обаче стоят хора... не животни, нито извънземни.

– Имате ли любим персонаж в “Преобразена”?

– Да, това е Арвиел.

– Действието в романа се извършва само на Земята, даже в близки до нас градове. Героите от романа ви имат ли прототипи в живота?

– Някои от героите приличат на лица, които познавам в реалния си живот, други просто носят техните имена, а трети – характерите на героите. А иначе градовете, тяхното разположение и описаните детайли са реални.

– Какво ви вдъхнови да напишете този роман – започнали сте го като новела, а сега е вече едно голямо художествено произведение? Сънували ли сте събитията, героите?

– Вдъхновението е само повод за започване и това неизменно беше влюбването ми във вампирите в тийнейджърска възраст, след излизането на екран на филма “Интервю с вампир”. Бях ученичка в Немската гимназия, обичах да пиша есета и стихотворения и изведнъж ме осени идеята да започна да пиша роман. Нищо сериозно освен малко бягство от немския език и удоволствието да създаваш живот на хартия. Дълго след като завърших гимназия се върнах към историята и я написах отново, разбира се с много нови елементи и герои. От предишната чернова май бяха същите само три-четири имена и няколко аспекта от основния сюжет... Сънувала съм цели глави от романа, особено много съпреживявах третата част.

– Кой момент от написването на романа ви беше най-интересен?

– Ужасно се вълнувах, когато Диана и Арвиел най-сетне се срещнаха, макар и по не много приятен за нея начин.

– Темата за вампири и в литературата, и в киното е доста експлоатирана, но явно и доста интересна. Какво още може да се каже за тях?

– Всяка по-различна, оригинална история за вампири е нова гледна точка и нова линия в този клон на фентъзито. Изобщо не намирам темата за изтъркана. Затова и книги с подобна тематика продължават да бъдат едни от най-харесваните по света, особено сред младежите.

– Изкушава ли ви идеята да бъде филмиран романът?

– Естествено. Едва ли автор би отказал да бъде филмирана книгата му. Това е един особен вид гъдел и признание за стойността на произведението му.

– Как си представяте един евентуален филм – български, холивудски, сериал или игрален?

– Изобщо няма да се учудя, ако след пет или десет години “Преобразена” се филмира в българско студио в три-четири сезона. Историята е благодатна за дълга поредица поради многобройните екшън сцени, а от друга страна дори с фантастичен елемент, няма да са нужни прекалено много финанси за изпълнението на проекта.

– Вие сте не само автор, но и читател. Какви книги обичате да четете? Коя книга е на нощното ви шкафче в момента?

– Чета най-вече фентъзи и фантастика. В момента чета Брент Уийкс – Der Weg in die Schatten и “Софийски магьосници” на Мартин Колев.

– Направете подарък на читателите на в. “Компас” – откъс от романа “Преобразена” например.

– С удоволствие!

--------------

Преобразена
откъси)

* * *

Дори не се обърнах. Пресегнах се и си взех любимия меч. Беше твърде красив, за да служи за упражнение на Преобразен. От клуба на вампирите-войни го получих като специален подарък лично от председателя им Еир Кастелян. Наброяваха повече от двеста вампира и можеше да се каже, че по техника си съперничеха с напълно трансформираните Преобразени. В тяхното затворено и консервативно общество те ме допуснаха много трудно, но откакто ме приеха като равна и посещавах сбирките и тренировките им, се чувствах спокойна и овладяна. Бях единствената жена сред тях и отгоре на всичко бях Преобразена, но когато тренирахме, те никога не си позволиха да ме третират различно. Което ме правеше щастлива и ... често насинена и порязана. Вампирите-войни тренираха само с истински мечове. За щастие, с такива като моя, а не с лазерни, които нанасяха още по-големи поражения при невнимание.

Еир Кастелян често участваше в мисии с кралицата. И не само той. Уменията на тези вампири бяха толкова усъвършенствани (имаше сред тях вампири, чукнали няколко хилядарки живот вече!), толкова грациозни и толкова плашещо хладнокръвни, че имаше моменти, когато спирах насред тренировка и започвах да проследявам в захлас уникалните им танци с мечове и потните им тела.

Много добри, но не достатъчно... Вторичните имаха неприятното преимущество да улавят съзнанията им и да ги правят на компот.

Вампирите-войни разчистваха предните позиции, за да не хабят силите си Преобразените. Истинската битка започваше после...

* * *

Срещнах решимостта в очите му и се отказах да хленча. Но реалната равносметка за великото ни трио бе следната: трябваше да освободим два силни вампира и техните десет придружители вампири-войни от предполагаем добре защитен подземен град на Вторични; те може би бяха похитени и ги пазеха зорко; не беше ясно как ще се промъкнем незабелязано; нямах представа как е устроен един град и как се бяга от него; бяхме трима срещу .... неясно колко настроени негативно срещу нас врагове; аз бях нетрансформиран Преобразен с дарби, някои от които не владеех добре, други –не умеех да контролирам, а трети – се задействаха стихийно и инстинктивно, бях, освен другото, принцеса, която беше срещала само веднъж Вторични; Александър бе един много даровит учен-космолог, но бе Трети ранг (заради факта, че е учен, а не според силата му), не притежаваше физическата сила на вампирите-войни; мелезката бе безсмъртна и жилава шпионка, но тя никога не говореше за миналото си и не знаех на какво бе способна – засега я приемах по-скоро като пречка, отколкото предимство на жалкия ни спасителен екип. Мелез с екстри, учен вампир и нетрансформиран луд Преобразен. Вторичните трябваше да приготвят бялата покривка, защото вечерята идваше!

Беше лудост, но надеждата последна си отиваше.

– Бил ли си някога в град на Вторични? –плахо попитах, разчитайки на отговор, който ще ми хареса. Уви, такъв не дойде. Александър рязко вдигна глава и в очите му прочетох паника.

--------------
Интервюто е публикувано във в. “Компас”.
---------------