Странстване между страха и вярата в повестта “Пътят” на Даниела Петрова

Повестта “Пътят” е дебютната книга на Даниела Петрова. Книгата е разказ за пътуването – от страха в различните му измерения, към вярата – в себе си и в другите хора. Всеки има своя предопределен път, който трябва да извърви, ако иска да открие истинската си същност и онази безусловна любов, която всички ние носим в душите си още с раждането си, но забързани в своето ежедневие, сме потъпкали и оставили да закърнее. Един път с различни посоки, водещи към една цел – хармония в душата и единение със себе си. Път – безкраен, изпълнен с трудности и изпитания, и за мнозина – непостижим.

Сюжетът в книгата реалистично представя житейски ситуации, в които всеки читател може да разпознае себе си. Главната героиня – Калина – е жена на средна възраст, омъжена, посветила се на семейство и кариера. В един момент тя се развежда, кариерата й се срива, а порасналият й син създава свое семейство. И Калина за пръв път в живота си започва да се вглежда в себе си, в желанията си, в забравените си мечти. Чувства, че трябва да промени начина си на живот, на мислене, на светоусещане. Чувства, че душата й се стреми към нещо, а не знае към какво... Затова решава да извърви пътя към себе си.

И мястото, от което тя иска да тръгне по този път, е къщата на нейната любима баба Калина. Увлечена в забързания ритъм на ежедневието, героинята така и не е намерила време да отиде до намиращото се далече от дома й село и да вземе това, което баба й й е оставила, преди да си отиде от този свят. Но спомняйки си последните думи на баба си, тя смело решава да промени живота си, да напусне големия град и да потърси щастието в старата бабина къща.

“... Ако не можеш да намериш пътя на сърцето си, отиди там и вземи онзи пакет, който съм оставила за теб...”

Повтаряйки си думите на баба Калина, героинята пристига в малкото селце в долината на Марица. В един долап тя намира прашния пакет, надписан за нея, и с трепет го отваря. Освен сватбения наниз от пендари на баба си, там тя намира едно писмо и един дневник с писма-послания. Писма, съдържащи поучения, препоръки, мъдри съвети и размисли, откровения, извлечени от житейския опит на една възрастна и разумна жена. В тях мъдростта на бабата се преплита с библейски цитати, които като ориентир водят към постигането на добри взаимоотношения, щастие и хармония.

С обич и вълнение Калина преобразява бабината си къща, превръщайки я в дом, който пази спомена за старите български традиции и същевременно е едно изключително красиво и уютно място за живеене. По време на този ремонт тя среща един мъж. Мъж, който докосва душата й...

Дали проблясъците на симпатия ще прераснат в любов и как ще завърши тази история, читателят ще разбере след като я прочете. Отношенията на Боян и Калина и историите от дневника на бабата вървят паралелно в повествованието, преплитат се и взаимно се допълват. Посланията на баба Калина помагат на героинята във всяка трудна ситуация, дават й една по-различна гледна точка, показват й смисъла на промяната. И в крайна сметка чертаят пътят към щастието й.

Повестта “Пътят” е книга-послание за извечните теми – за страха, обидата, гнева и непрощаването, за ревността и липсата на увереност в себе си, от една страна и от друга страна, за човешките добродетели като прошката, смирението, търпението, благодарността, вярата, доверието и, разбира се – любовта.

Главно място в посланията на бабата заема темата за вярата. Вярата в Бог, вярата в себе си, вярата в хората.

“Вярата и търпението, Кали, са като двама другари, които често вървят рамо до рамо. Търпението укрепва вярата, а вярата укрепва търпението.”

И противоположността на вярата – страхът.

“Грях е, дъще, всяко униние, отчаяние, безверие. Грях са гневът, завистта, ревността. Но най-големият грях е страхът. Защото страхът те ограбва, не ти позволява да изживееш щастието, което Бог е отредил за теб. Страхът е обратното на вярата. Или вяра в лошото. Страхът е истинското предателство – спрямо теб самата и спрямо Бога.”

Ден след ден Калина, следвайки съветите на баба си, върви по пътя към щастието и любовта, докосвайки се до скритите в душата си болки от миналото, побеждавайки страховете си и плахо, но неотклонно следвайки мечтите си.

Според авторката често хората не разбират защо е нужно да се извърви този “път”. Защото ограниченията, от които той ни освобождава, не са видими, не ги забелязваме в ежедневието си. Но те са там. И ни карат да вземаме погрешни решения, ограбвайки по този начин правото си на щастие.

“Написах тази книга, защото искам да помогна и на други хора, поели по пътя към себе си, да осъзнаят знаците, да преодолеят болките и да оценят победите” – казва Даниела Петрова в предговора на книгата. Да се надяваме, че всеки, прочел книгата, и затваряйки последната страница, ще се замисли, ще осъзнае важните неща в живота, ще отсее дребните злини, ще ги преодолее и ще се насочи към правилния път към себе си!

Да пожелаем успех на повестта “Пътят”, а на авторката – нови творчески импулси и вдъхновения, и ако тази книга помогне поне на един читател да намери пътя към себе си, можем да сме уверени, че тя е изпълнила своята мисия.

-------------
Даниела Петрова, “Пътят”, Бургас, 2019.
-------------