За Неда, за Алеко и за компасите

За Неда, за Алеко и за компасите

Когато си закърмен с любов към природата и Родината, когато си чел за чудни и примамливи далечни страни, когато си авантюрист по дух, не можеш да стоиш на едно място, защото светът те очаква и трябва да бъде видян, усетен, описан.

И Неда Захариева не се задоволява само с прочетените приключенски романи за екзотични страни, а решава сама да посети тези места и да опише своите впечатления. И е щастлива, че точно сто години след Алеко Константинов и тя има шанса да посети Ниагарския водопад и се вълнува, както и той, и предава това вълнение на читателите на книгата й “Пътешествия без компас”. Без компас ли? А какво са Алеко, Истанбул, Виена, Париж... Какво е синът и любимите внуци, макар и на другия край на света? На другия край на света ли? Та Канада е само на половин планета разстояние!

Трябва само да поискаш и светът ще стане твой с всичките си космополитни градове и миниатюрни кътчета, със съвсем малките си точици на картата, които могат да оставят най-вълнуващи спомени в душата ти за цял живот. Неда Захариева прекрасно знае това и не спира да мечтае.

Роза МАКСИМОВА

-------------------

Неда Захариева: Щастлива съм, че видях Ниагара точно 100 години след Алеко!
(Интервю на Роза Максимова, в. “Компас”)

– Книгата Ви “Пътешествия без компас” е пътеписно-мемоарна. В нея споделяте Вашите впечатления, преживявания и вълнения от пътуванията Ви по света през годините. Как стигнахте до решението да издадете книга и да опишете всичко това по един много интересен и вълнуващ начин, защото описвате посетените от Вас места не само през Вашия поглед, но и представяте много исторически, географски и културни особености за страните, където сте били?

– Издаването на книгата ми “Пътешествия без компас” не стана по предварителен план, а съвсем спонтанно. Аз, по влияние на родителите си – баща ми, изявен турист, и майка ми – учителка, от малка обикалях Родината и обикнах нейните красоти и забележителности. Чак в средата на зрялата си възраст имах възможност да посетя и други държави, за което бях мечтала от малка. Винаги като пътувах, имах навика да си водя бележки. След всички екскурзии ме обхващаше едно особено чувство, което ме караше да отразя видяното, за да запозная роднините и приятелите с преживяното от мен. За да бъде разказът ми по-достоверен, се запознавах с историята и географията на съответната страна, следях в периодичния печат какво се пише за нея, а също така гледах и телевизионните предавания, посветени на тази дестинация. И така, с изключение на екскурзията от студентските ми години до тогавашната ГДР и впечатленията от гостуването при близките ми в Канада, за които написах впечатленията си чак сега – когато реших да издавам тази книга, за всички останали екскурзии веднага написвах пътеписи.
До спонтанното издаване на “Пътешествия без компас” се стигна под влияние на дъщеря ми Теменуга Захариева, която ми препоръча да събера всички пътеписи в една книга, за да станат достояние на по-широк кръг от хора.

– Кое пътешествие остави у Вас най-незабравими спомени?

– Всички пътувания за мен бяха много интересни и запомнящи се, но най-скъпи и незабравими спомени за мен остави пътуването ми до Канада и посещението на Ниагарския водопад – 100 години след Алеко Константинов.

– Къде бихте искали да се върнете пак?

– Бих искала да се върна отново в Истанбул – този световен вековен град, тъй като за тридневния си престой там не успях да се докосна до всичките му забележителности. Уви, сега там обстановката е много сложна и това едва ли може да се осъществи...

– А къде бихте искали да отидете? Коя страна или място Ви привличат и биха били предизвикателство за Вас?

– Като дете винаги с голямо любопитство четях приключенски книги на Майн Рид, Джек Лондон, Жул Верн и др. обичани автори и, разбира се, съм мечтала да посетя описаните от тях далечни места. Но на този етап от живота си не се стремя вече към екзотични дестинации, защото за мен е невъзможно да ги посетя по финансови и възрастови причини. Бих желала да пътувам до Петербург (Ленинград), тъй като по време на екскурзията до бившия СССР посетихме Киев, Волгоград и Москва и пропуснах шанса да се запозная с може би един от най-красивите градове в Европа (някои смятат, че е по-величествен дори от Париж).

– Кое Ви дава сили да се изправяте в трудни моменти в живота си?

– Сили ми дава вярата, че въпреки трудните моменти, които преживява страната ни, ще се появят нови възрожденци, които ще я изведат към по-добро и спокойно бъдеще.

– За какво мечтаете?

– Мечтая хората да станат по-добри, да няма насилие и убийства, да се запази природата в своята девствена красота (за съжаление доста сме закъснели...)

– На кого искате да благодарите?

– Благодаря на моите родители (разбира се, отдавайки почит на тяхната светла памет), които са ме създали и възпитали, на своята сестра Мариана (която също не е между живите) – тя ми вдъхна любов към литературата, на дъщеря ми Теменуга и сина ми Борислав, които винаги са ме подкрепяли.

(Интервюто е публикувано във в. “Компас”)

-------------------

Неда Мишева-Захариева, “Пътешествия без компас”, Бургас, 2015 г.

-------------------