За Пенка Гайдарова и споделените светове

Видях картините на Пенка във Фейсбук – приятелка беше споделила няколко (благодаря, Таня!). Графики, които спират дъха с всяка чертичка и точица, поставени точно на място. Картини, вдъхновени от творби на наши поети – Жанет Михова, Рашел Леви, Борис Христов, Илиян Троянски, Божидар Славов и, разбира се, Наталия Андреева. Четеш стих, а илюстрацията към него оживява и те пренася там някъде, където душата трепти и се рее, където всичките ти сетива зазвъняват и ти изчезваш, потопен в магичната реалност на тези споделени светове.

Понякога, когато фантазията й си почива, Пенка Гайдарова прави своите малки бягства. Тогава рисува икони, но не копия, а във всяка една влага частица от себе си, намигва с детайл, щрих, цвят, защото е тя, Пенка Гайдарова – творецът, който рисува говорещи картини.

Роза МАКСИМОВА

------------------

Пенка Гайдарова: Цялата гама на видимия и невидим свят ме интересува и е вдъхновение за мен.
(Интервю на Роза Максимова, в. “Компас”)

– Госпожо Гайдарова, разкажете ни как се насочихте към илюстрацията? Какво е нужно, за да си добър илюстратор?

– Завършила съм специалност графика в Художествената академия в София. Обичам детайлите, наблюдението, съзерцанието и прозрението на човешката природа и вселената като цяло.

– Какви техники използвате при рисуване? Обичате ли да експериментирате – с техника, с материали, с теми, сюжети?

– Работя с всички техники на рисунката и картината – туш, моливи, темпера, акрил, маслени бои, акварел и др. Графичната рисунка е моя сила, но никога не съм се отказвала от всички останали материали за изразяване в изобразителното изкуство.

– Илюстрирате творби и отделни стихотворения на поетесата Наталия Андреева. С какво ви впечатли и очарова творчеството й?

– Наталия Андреева е велика писателка и поетеса! Вселенски автор! В нейните текстове има мистика, философия, фантазия, прозрения от най-високо духовно ниво! Силно ме впечатлиха нейните послания и поисках да влязат в моите картини, да заговорят в тях по един синтезиран начин и до колкото е възможно словото да се превърне в картина. Не точно илюстриране на произведенията й правя, а синтез, диалог, събиране в един кадър поредица от събития, които се случват в даден неин текст. Така се стремя към говорещи картини, не само с образите си в тях, а нещото повече, което може да вдъхнови само гениалното слово, каквото е творчеството на Наталия Андреева.

– Илюстрирали ли сте произведения на други автори? Освен литературни творби, какво друго ви вдъхновява?

– Рисувала съм по стихове на поетесата Жанет Михова. Направих поредица от картини и рисунки по поезията на Рашел Леви. Рисувала съм отделни илюстрации по стихове на Борис Христов и Илиян Троянски. Разбира се, рисувам и много картини по вечната книга – Библията. По античната митология. Обичам да изобразявам света, който ме заобикаля, хората, природата. Обичам вселената, астрономията. Силно ме привлича и нашият фолклор. Имам цяла серия от картини, изобразяващи нашите старини, корените на българщината. Правя и свободни композиции, придаващи движението на човешката фигура, анатомията, ракурсите, деформацията на рисунъка в съчетание с експресията. Рисувам и портрети, пейзажи, въобще цялата гама на видимия и невидим свят ме интересува и е вдъхновение за мен.

– За графиката е нужно спокойствие, точност, съсредоточеност. А когато ви се иска да “изкрещите” в изкуството си, как го правите?

– Аз съм много търпелив човек като художник и много емоционална като човек. Никога не крещя в изкуството, но на живо го правя понякога – за разтоварване, шегувам се, позволявам си го само в силно напрегнати ситуации и бързо забравям след това неприятните емоции. По природа съм много позитивен човек. Всяка сутрин се събуждам с надежда за един прекрасен ден, който ми предстои. Въпреки трудностите, с които ни сблъсква животът, обичам да се боря с чест и усмивка. С вяра и надежда, че има смисъл нашето стремление към един по-красив свят.

– Рисувате и икони – за тях се иска да се спазват определени правила, канони, а в другите ви произведения има много фантазия, полет, свобода, одухотвореност. Кога рисувате икони – когато ви е тежко на душата, когато искате да се скриете, когато фантазията си почива, или когато искате да кажете нещо на Господ?

– Нарисувала съм много икони за Българската православна църква, както и за домашни параклиси. Византийската канонична система на изграждане на образите всъщност дава специфичен поглед към изобразителното пространство. Моите икони не са копия, напълно канонични са, но никога не си позволявам мързела да прехвърлям от вече създаденото. Когато се изучат правилата, художникът разбира къде точно има възможност да твори и в това религиозно изкуство. Иконата е част от богословието и литургията, тя има своето място в разказване на библейските послания, за помненето им и то именно като правила. Това е специфичното, иконата не е картина, тя посочва правила. Но има и картинност в нея, естетика. Повечето ми икони са изпъстрени с илюстративни детайли, това дойде от графичното ми призвание. Почти никога не се лишавам от възможността за прецизност и разработване на изобразителната повърхност. В свободните ми картини съм различна от правилата, там свободата и фантазията са стремеж. Но за мен никога свободата не е своеволие. Изкуството изисква дългогодишна подготовка. Минала съм през строго академично изучаване на всичко и чак тогава намерих своя път в изкуството. Този път не е праволинеен, но съм последователна в различните си търсения.

– Какви послания отправяте с картините си към зрителя?

– Красотата на вътрешната и външна вселена. Богатството на психологията, фантазията, стремеж към духовното, мистиката, обичта и радостта. Понякога изобразявам и болката, противоречията, те са част от несъвършената човешка природа.

– А когато започнете да рисувате някоя картина, знаете ли предварително какво ще нарисувате, или всичко е плод на фантазията ви, на импровизация, любопитство?

– Съчетание между предварително обмисляне и промени в процеса на работа. Аз съм аналитичен човек, но не ограничавам моментите на учудване и допълнения. Важното е да не допускам излишното .

– Има ли мода в изобразителното изкуство?

– Никога не съм се интересувала от мода в изкуството. Стиловете са се развивали през различните епохи и преминавали от един в друг плавно и логично. В днешно време е добре да се изучават, но всеобщи стилове във всички изкуства няма. След края на модернизма, всеки отделен автор намира своя похват. Добре е да не е случаен, а дълбоко обмислен и да се развива.

– Какво не ви дава мира?

– Не ми дава мира всичко, което няма да мога да изрисувам. Човешкият живот не е достатъчен за това, вселената е безкрайна.

– Направете подарък на читателите на в. “Компас” – ваши картини например.

– Съзерцанието на изкуство е дар за всеки човек, който има нужда от това. Аз благодаря на вашите читатели!

------------------
(Интервюто е публикувано във в. “Компас”)
------------------